ПЛАМЕН АСЕНОВ,"Свободна Европа" 

 Густав Климт, художник, (1862 – 1918)

Произход: Австро-Унгария, бедно еврейско семейство

Образование: архитектурна живопис в художествено-занаятчийското училище във Виена

Интереси: византийска мозайка, японска гравюра, френски импресионизъм, стенопис, еротика

Постижения: Основава естетическото движение „Виенски сецесион“ (ар нуво или модерн) и списанието за изкуство „Свещена пролет“

 Най-известни творби: „Златната Адел“ - австрийската Мона Лиза, „Голата истина“, „Юдит“, „Адам и Ева“, „Целувката“

 -------

Наричат Густав Климт принц на „виенския сецесион”, владетел на целувката, завоевател на женски тела и човешки души. Публиката е скандализирана от картините му. Но всички във Виена ги искат, а лудостта продължава.

 Густав Климт е роден през 1862 г. във Виена, в скромно еврейско семейство и специализира „архитектурна живопис” в художествено-занаятчийското училище във Виена. Обучението е консервативно, но строгият академизъм не го смущава. Той първо помага, а скоро и сам получава поръчки за стенописи. След 1880 г. с компания изписват театрите на Райхенберг, Риека и Карлови Вари, а после Бургтеатър и Виенския художествено-исторически музей. В тях женското тяло, голо или облечено, присъства сериозно, но не е така предизвикателно еротично, както в по-късните творби на Климт. Той се прочува, а това значи слава, пари и поръчки, от които идват още слава, пари и поръчки.

 Някои още смятат Климт за обикновен занаятчия, който прекалява със златото. Според други той няма значение за развитието на изобразителното изкуство, а е просто красив епизод от историята му. Да, Климт е така ярък, че не създава школа, но пък всеки е виждал чаша, чиния или друг идиотски предмет, „украсен” с „Целувката”. Но, въпреки че кичът опитва да завоюва Климт, Климт не е художник на кича.

Той намира себе си, след като през 1892 г. баща му и брат му умират и поема семейната издръжка. Има и друга промяна – среща жена, с която е близък цял живот, без да прави секс. Емилия Фльоге е собственик на модна къща „Сестрите Фльоге”, за чието развитие помагат десените и моделите на Климт. „Извикайте Емилия” – са последните му думи, когато през 1918 г. го отнася инфлуенцата.

През 1897 г. Климт основава естетическото движение „Виенски сецесион” и списанието „Свещена пролет”. Виенският сецесион е течение, което обхваща изящни, приложни изкуства и архитектура. Стилът е познат като ар нуво и модерн – но не е точно стил, а подход, нагласа. Художниците са различни – символисти, реалисти, натуралисти, нямат обща естетическа платформа, а целта е да организират изложби, с които да се представят на жадната за забавления виенска публика. Густав Климт е водеща фигура, работите му са пълни с типичните за ар нуво елементи – плоски, декоративни форми, преплитащи се криви и вълнообразни обекти като пламъци или женски коси, силно влияние от японизма.

Някои наричат Климт „последният романтик”. Той рисува най-вече жени, творбите му са пълни с препратки към византийска мозайка, японска гравюра и френски импресионизъм, и носят силен еротичен заряд, който често стряска с дълбока откровеност. Климт и жените, истинските и рисуваните – темата продължава да е обект на изследвания и привлича тълпи на изложбите. Да, Климт не само рисува жените, а ги обича. Те него - също. Ателието му е пълно с голи модели, готови за позиране или любов. Твърди се, че има най-малко три, по-вероятно 10 или дори 14 незаконни деца. Освен с модели и проститутки, поддържа връзки с известни светски дами.

 Такава е историята с Адел Блох-Бауер, чиито портрет е известен като „Златната Адел” и „Австрийската Мона Лиза”. Тя е съпруга на Фердинанд Бауер, производител на захар, който през 1903 г. поръчва портрет на жена си, но работата се точи, предвидените 6 месеца стават 4 години, а портретът не е готов. Цяла Виена говори, само съпругът не знае - а когато научава, опитва се да потули и забрави всичко.

 Описват Климт като мургав човек с дълбоки, тъмни очи, който ходи из ателието в дълга роба, без бельо. Така посреща посетители, но не приема всякакви поръчки. След 1900 г. например отказва изобщо обществени поръчки, ядосан, че 6-годишният му труд върху тавана на Виенския университет е отхвърлен като „порнография”. Да, той изобразява Философията, Медицината и Правосъдието като скандално голи жени. В наши дни те звучат не провокативно, а прекрасно, както и „Голата истина”, „Юдит”, „Адам и Ева”. Дори когато рисува лесбийски актове или мастурбираща жена, работите на Климт са изключително фини и одухотворени.

 Освен жени, Густав Климт има и пейзажи, но никога не прави автопортрет. И обяснява: „Няма нищо специално, аз съм просто художник… Който иска да знае нещо за мен, трябва да погледне внимателно картините ми”.

 И светът ги гледа вече сто години. Понякога внимателно.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 139 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?