НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

За името се водят спорове. Между певици, композитори, диригенти и продуценти прехвърчат искри. Публиката в цял свят обаче има в главата си само едно – красива музика, която улавя най-доброто от народните песни на България. Днес хорът „Мистерия на българските гласове“ изнесе концерт в София.

Отварящ кадър от филм с 9 номинации за „Оскар“. На преден план са ирландски брегове и крайбрежно село, през което крачи Колин Фарел. Гледката е идилична. Това, което прави атмосферата още по-завладяваща, е песента, която звучи на заден фон. Тя е „Полегнала е Тодора“ в изпълнение на „Мистерия на българските гласове“.

В сряда хорът „Мистерия на българските гласове“ изнесе концерта „Гласове и струни“ в зала "България". В него композиторът и музикант Георги Андреев успява да слее гласовете на певиците със струнните инструменти на „Кварто квартет“ – Иван Пенчев, Светлана Станчева, Татяна Тодорова и Димитър Тенчев, които са част от състава на Софийската филхармония.

Идеята за проекта е на продуцента на „Мистерия на българските гласове“ Боряна Бункова, която кани Андреев заради опита му в съчетаването на народна с класическа музика.

За пръв път подобен концерт имаше през юни 2023 г., а след това той жъне успехи и зад граница.

„В тези известни и изключително добре познати акапелни творби запазвам хоровата партитура непокътната, като към нея добавям инструментален звуков „пласт” в струнен квартет“, казва за „Гласове и струни“ Андреев.

През годините в хора „Мистерия на българските гласове“ пеят десетки от най-изявените изпълнители на народни песни. За името, състава и правата за изпълненията се водят спорове, някои от тях стигат и до съда. В крайна сметка обаче публиката разпознава в „Мистерия на българските гласове“ пленителна народна музика, която покорява слушателите както в България, така и по целия свят.

Началото на хора е още в средата на миналия век. През 1952 г. по идея на главния редактор на редакция "Народна музика" в БНР Георги Бояджиев се формира „Ансамбълът за народни песни на Българското радио“. Тогава той включва хор и оркестър с фолклорни инструменти.

Първи диригент на тогавашния хор е Борис Петров. Диригенти са били и известните Красимир Кюркчийски, Димитър Динев, Георги Генов и други. От дълги години пък с хора е свързана настоящата диригентка на „Мистерия на българските гласове“ Дора Христова.

За „Ансамбъла за народни песни на Българското радио“ пишат композитори като Филип Кутев, Николай Кауфман, Христо Тодоров, Стефан Мутафчиев и други.

Ключов за международния успех на формациите е швейцарският продуцент Марсел Селие. През 50-те години той попада на записи на изпълненията на ансамбъла на БНР. Удивлението му кара него и съпругата му Катрин да започнат партньорство с радиото и да откупуват права за излъчването на записи с българските народни песни.

В Швейцария те превръщат това излъчване в ежемесечно 30-минутно предаване, което съществува около 30 години. Именно те създават и името „Мистерия на българските гласове“, което постепенно се превръща в търговска марка.

Освен предаването Селие дълги години работи и в крайна сметка през 1975 г. издава албум под името „Мистерия на българските гласове“, които постепенно се превръща в глобален хит. Следват още три албума. В четирите плочи влизат изпълненията не само на хора на радиото, но и на Ансамбъл „Филип Кутев“, хоровете „Пирин“, „Тракия“, „Родопа“, „Толбухин“.

Още първият от поредицата от четири албуми печели френската награда за най-добър албум „Гран при дю Диск“.

Постепенно популярността нараства и отвъд океана, благодарение на британска звукозаписна компания, която купува от Селие правата за редиострибуция на албума за САЩ.

„Удари ме толкова силно емоционално, че буквално седнах. Казах „какво за Бога беше това“, казва години по-късно Иво Ватс-Ръсел, който стои в основата на преиздаването на албумите в САЩ, Япония и други места по света.

В крайна сметка „Мистерия на българските гласове“, Втората част печели през 1990 г. награда „Грами“ в категорията традиционна фолклорна музика за звукозапис. Преди и след това има и още номинации за най-престижните музикални награди.

Още преди, но и след това хорът изнася множество концерти в зали по целия свят и се превръща в явление на музикалната сцена.

Албумите предизвикват интереса и похвалата на световноизвестни изпълнители като Пол Саймън, Дейвид Бауи, Франк Дзапа, Боби МакФерин и други.

Именно на гърба на големите успехи, а и във времената след 1989 г., в крайна сметка в началото на 90-те оригиналният ансамбъл към радиото се разцепва на няколко части.

По-късно ръководеният от Дора Христова хор, който работи под шапката на БНТ, получава от Марсел Селие правото да използва „Мистерия на българските гласове“ за концерти. Някои от певиците от стария радио хор пък стават част от различни формации като „Космически гласове“, "Големите български гласове“ и други.

Но това не е най-важната част от историята.

И до днес най-популярни остават изпълненията на „Полегнала е Тодора“, „Ерген деда“, „Девойко мари убава“, „Дилмано, Дюлберо“ и други. От тях звучат гласовете на Ева Георгиева, Янка Рупкина, Надежда Хвойнева, Стефка Съботинова, Елена Божкова и много други.

През 2018 г. настоящият хор „Мистерия на българските гласове“ представи новия си албум „БууЧииМиш“. В него участие имат още австралийската певица Лиса Джерард, бийтбоксъра Скилър и други изпълнители.

„Как можех да устоя на това да участвам в най-красивото нещо, което някога съм чувала? Обичам тези жени“, казва Лиса Джерард пред "Гардиан".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин