Починал е диригентът маестро Юлиян Ковачев (63), съобщиха от Софийската филхармония.

Изумителен диригент с блестяща международна кариера, маестро Ковачев посвети живота си на музиката, коментират от филхармонията.

Юлиян Ковачев започва кариерата си с уроци по цигулка в София и в Моцартеум, в Залцбург. По-късно, учи дирижиране при Херберт Алендорф и Херберт фон Караян в Берлин със стипендия на фондация „Херберт фон Караян“.

Той прави първите си стъпки с Берлинската филхармония от 1975 до 1980 г. През 1984 г. печели конкурса Караян за насърчаване на млади диригенти. На следващата година прави своя оперен дебют в Театро Верди, в Триест с „Йенофа“ от Яначек. Юлиян Ковачев е редовен гост в големите оперни театри в Италия като Миланската скала, Teatro San Carlo в Неапол, Teatro dell' Opera в Рим, Teatro La Fenice във Венеция, Teatro Massimo в Палермо, Театро Комунале в Болоня, Театро Карло Феличе в Генуа и Театро Комунале в Каляри.

Маестро Ковачев беше главен диригент на Софийската филхармония, главен диригент на Симфоничния оркестър на Загреб и на оркестъра на Театро Верди в Триест, артистичен и музикален директор на Teatro del Giglio в Лука и директор и главен диригент на Симфоничния оркестър на Дегу.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.