Значението на понятието „дом“ изследва Василка Монева в новата си изложба. Вернисажът е на 13 февруари в столичната галерия „Арте“, съобщават организаторите, цитирани от БТА.
За произведенията в експозицията, озаглавена „Домът“, авторката се вдъхновява от картината „Неделен следобед на остров Гран Жат“ на френския поантилист Жорж Сьора.
По думите на изкуствоведа Анжела Данева, Василка Монева деконструира оригинала на Сьора, фрагментира съдържанието му и като в пъзел подрежда наоколо своите собствени колоритни интерпретации. Тя създава нов дом, свой дом, своеобразна инсталация на творческото въображение, но и на наслаждението от провокацията да работи по или със Сьора, казва Данева.
„Моята картина е една реплика и преклонение пред тази разходка на остров Гран Жат. Сьора е подготвял рисунки, с които да направи дом за разходка в почивния ден, където всички са у дома си и се наслаждават на почивката си“, пише относно изложбата самата художничка. Василка Монева допълва, че посвещава експозицията си на изкуствоведа Ружа Маринска, която почина в края на 2022 г.
ВАСИЛКА МОНЕВА е родена през 1945 г. в Русе. През 1963-1966 г. учи аранжорство в Техникума за художествени занаяти в София. Една година работи като куклоконструктор в Русенския куклен театър. От 1967 г. датира активното й творчество в групата на русенските художници. През 1971 г. е приета за член на Съюза на българските художници. Специализира в Cité Internationale des Arts през 1977 г. Автор е на редица самостоятелни изложби в България, Германия и Унгария. Нейни произведения са показвани още в Париж, Ню Йорк, Берлин, Будапеща, Пекин, Атина, Москва, Рига, Братислава, Букурещ, Мадрид, Барселона, Токио, Потсдам, Виши, Кьолн и Баден.
РУЖА МАРИНСКА е родена на 20 февруари 1944 г. в Смолян. През 1967 г. завършва "История и теория на изкуството" в Московския държавен университет, специализирала е в Белгия и Франция. В началото на професионалния си път се занимава предимно със социологията на изкуството, пише статии и прави изследвания върху творчеството на Наум Хаджимладенов (1974), Найден Петков (1978), както и върху различни културологични проблеми. Автор е на монографии и трудове по въпросите на българското и световното изкуство, на десетки статии и рецензии, сред които монографията "20-те години в българското изобразително изкуство" (1996).
