“От съвсем малка мечтаех да стана стана цигуларка. Не просто цигуларка, а много добра цигуларка”. Мечтата й се сбъдва. Зорница Иларионова започва да свири, когато е 4-5-годишна в класа по цигулка на своята майка Благородна Танева и от тогава не спира.
Дни преди Коледа тя спечели три награди на няколко конкурса в Русия и Франция. Първа награда на Международния конкурс за млади изпълнители в Москва, в категория до 35-годишна възраст и първа награда в категория Камерна музика заедно пианистката Мартина Табакова. Конкурсът във Франция „Леополд Белан“, Париж също единодушно отличи дуото с първа награда.
“В дома ни винаги свиреше цигулка. Майка ми ме срещаше и с пианисти. Имахме и пиано вкъщи. Но в крайна сметка харесах цигулката”, каза за Свободна Европа Зорница. “Много ми хареса нейното звучене, колко е красива и много силно пожелах да мога и аз да свиря толкова хубаво като учениците на майка ми. Така започна моето обучение. Като нейна ученичка”. Първата й цигулка е с размерите на играчка. Дава й я първата ученичка на майка й - Яна Дешкова, която сега е концерт майстор в Дания.
На 14 години Зорница Иларионова издава първия си албум с творби от Моцарт и Сарасате. От 2012 г. е сред учениците на цигулковия педагог проф. Захар Брон в Escuela Superior de Musica Reina Sofia в Мадрид, където учи 4 години.
“Беше моя голяма мечта от дете. Бях гледала много филми за него и неговите ученици. Бях абсолютно решена да воювам за възможността да съм в неговия клас. Знаех колко е необходимо преминаването през една такава солидна школа и присъствието в обкръжение на най-талантливи и осъществени цигулари”, разказва Зорница. По това време тя свири между 8 и 10 часа на ден. “Трудът беше къртовски, водехме спартански живот, но тогава дори най-тежките изпитания изглеждаха вдъхновяващи”.
Сега в ръцете й е цигулка на около 60-годишна възраст. Изработена е от немски лютиер в Берлин по модел на “Кройцер”-Страдивариус за струнен квартет на Берлинската филхармония. Зорница Иларионова води свои майсторски класове във Виена, Гранада, Сингапур и няколко града в България.
Мартина Табакова също започва да свири от 5-годишна, но на пиано. “Нямам спомен кое научих първо – нотите или азбуката”, казва тя. “Аз съм от музикантския род Табакови и съдбата ми може беше предопределена. Свиренето ме увлече. Разбрах, че моето сърце е в музиката от малка”.
Мартина започва с пиано и продължава с с него. “Майка ми беше неотлъчно до мен, когато започнаха заниманията ми по пиано. Родителите ми не са се развили като музиканти, но дядо ми е цигулар”, разказва Мартина Табакова. Първият й концерт е в първи клас, а първият самостоятелен - в пети.
“Трудно ми е да кажа, че имам любим композитор, защото когато започна да свиря нещо и се влюбвам. Имам пристрастие към руската музика, защото я чувствам близка и много харесвам Рахманинов”. Мартина Табакова определя 2020 г. като успешна, въпреки пандемията. “Годината се оказа подходяща за проекти и планиране на бъдещи неща”. В началото на следващата година ще Мартина Табакова ще излезе и с дебютна песен.
