ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Казват, че гласът на баритона бил „гласът на мъжа от улицата”, тоест, обикновеният и най- често срещаният вид глас. Може би е така, но оперна България като че ли ражда повече баси и дори тенори, отколкото баритони. Не толкова много са те в миналото, както и днес. А качествените са рядкост. В Златния фонд на Радиото са се съхранили малко записи на Събчо Събев (1899-1950), но всеки който ги чуе днес (за щастие има малко и в У тюб), ще се увери, че този баритонов глас е истинско чудо. Обемен, идеално изравнен в трите си  регистри (нисък, среден и висок), богато тембриран, звучен, пробивен, рядко красив!

Едно чудо на италианското Белканто. Всъщност, нека да не се учудваме – Събчо Събев е полуиталианец, роден в града на Лагуната, Венеция от майка италианка, с баща българин, учил пеене в родината на операта и Белкантото, при това при големи педагози, пял предимно италиански репертоар.

 Биографията му е интересна. Баща му, д-р Атанас Събев от Варна, държи той да учи право и го изпраща за тази цел в Римския университет. Но младежът е рядко музикален ( роден е с абсолютен слух!), при това гласовит, темпераментен, не може да се задържи над скучния учебник по римско право. Свири на пиано и цигулка, на тромбон, на китара, пее. Започва да се занимава сериозно с педагог и насърчен от майка си, твърдо решава да стане оперен артист. Идва в България, родината на баща му, подготвя партията на Марсел от „Бохеми” на Пучини и на 2 март 1924 година излиза за първи път на сцената. Успехът му е голям, но ръководството на Народната опера, т.нар. „Художествен комитет”, не го ангажира. По-късно ще каже: „За господата от Комитета нямаше никакво значение, че имах добра школа, абсолютен слух, че свирех на четири инструмента и бях подготвил музикално вече 5 баритонови партии. Те просто решиха, че не съм нужен на Операта…” Едва след пет месеца главният диригент Моисей Маркович Златин се сети за мен и ме покани и тогава „господата” от Комитета решиха, че съм „надежден млад баритон”.

 Така „надеждният млад баритон” влиза в трудно достъпната за повечето млади певци Народна опера в София (да не забравяме, че по онова време тя е единствената у нас, а музикална България вече „произвежда” доста певци и инструменталисти, за които няма  другаде работа). Следват ролите на Шарплес от „Бътерфлай”, Владислав от „Далибор” / Светана/, Скарпия от „Тоска”, Елецки от „Дама Пика”, Тонио от „Палячи”.

През 1927 година, след три успешни сезона, Събчо Събев решава, че трябва да получи висше образование в прочутата академия „Санта Чечилия” в Рим. Там има шанса да влезе в класа на големия маестро Енрико Розати, който е учител на Бенеамино Джили, Лаури-Волпи, Бенвенуто Франчи. Като студент работи – гостува в много театри из цяла Италия, пее още в Холандия, Франция, Малта, стига дори до Южна Африка. Очаква го световна кариера, но…се връща в България вече с диплома през 1931 година. 

Вторият му софийски период започва с една от най-тежките баритонови партии – Риголето. Успехът му е изключителен. Дотогава българската публика, критика и музиканти не са чували подобно пеене – връх на Белкантото. Един невероятно силен, разтърсващ вокален образ. Зареждат се роля след роля – всички главни баритонови партии в: „Трубадур”, „Отело”, „Аида”, Селска чест”, „Самсон и Далила”, „Дон Карлос”, „Силата на съдбата”, „Кармен”, „Фауст”, „Лучия”, „Фаворитката”, „Бал с маски”, „Фалстаф”, „Симон Боканегра”, „Ирис”, „Таис”, „Лоенгрин”… Общо 37 роли в повече от 600 спектакли. Участва и в няколко български опери: „Момчил”, „Цар Калоян”, „Гергана”… Като солист на Софийската опера  през 40-те години, когато връзките между България и Германия са силни, гостува с голям успех и в редица немски и полски театри. Силата му е преди всичко в италианския репертоар. Маестро Асен Найденов (негов връстник, също роден през 1899), който работи в Софийската опера от 1923 до 1994 година твърди, че за тези 71 години у нас не е имало по-съвършен белкантов певец от Събчо Събев.

Събчо Събев е щедра, духовна личност. Своите големи знания и култура той раздава през целия си живот на колегите си и на младите певци. Негови ученици са прекрасният тенор Никола Николов, и още редица други първокласни певци, които работиха за Софийската опера: Рада Гаева, Стоян Коларов, Георги Белев, Димитър Кожухаров, Светослав Рамаданов и др.

През 1948 година Събчо Събев е командирован във Варна като художествен ръководител на новосъздадената Варненска народна опера (1945) .Там продължава да пее и да обучава младите артисти на трудното и велико изкуство на италианското Белканто. През 1950 година, по време на спектакъл на „Евгений Онегин”  сърцето му не издържа и издъхва на сцената. Името му оставя златна диря в историята на българското певческо изкуство.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…