БОЯН ТОНЧЕВ, "Свободна точка"

Какво би станало ако Хитлер беше приет във Виенската академия за изящни изкуства през 1908 г.? И беше станал успешен художник, вместо да тръгне по пътя на омразата. А ако единственият задължителен предмет в училище е философията? За да спаси умовете на младите хора от предразсъдъците. А как би възприемал хода на историята един безсмъртен човек? Този, който е бил пряк свидетел на всички възходи и падения на цивилизациите.

Това са само част от въпросите, на които се опитва да отговори в творчеството си един от най-именитите съвременни европейски автори и интелектуалци Ерик-Еманюел Шмит. А то е впечатляващо по обем.

Шмит беше в България за премиерата на постановката „Ария на съперницата“ в Народния театър „Иван Вазов“ на 29 април. Това е моноспектакъл на актрисата Биляна Петринска, а режисьор е Стоян Радев.

Пиесата е по романа на Шмит „Съперницата“. Той излиза във Франция през 2023 г. по случай 100-годишнината от рождението на оперната певица Мария Калас. Публикуван е и на български език от издателство „Леге Артис“. Авторът приема да направи театрална адаптация по него специално за Народния театър.

Това не е първият път, в който Стоян Радев работи по текст на френския писател и драматург. През 2019 г. поставя „Развратникът“ в театър „София“. През 2020 г. Шмит идва в България за премиерата на друга своя постановка – „Господин Ибрахим и цветята на Корана“. Тогава дори играе като актьор в спектакъла, заедно с директора на театъра по това време Мариус Донкин. Това не е нещо необичайно за него. От време на време Шмит обича да се превъплъщава на сцената в някой от своите персонажи.

Кой е Ерик-Еманюел Шмит

Писателят е роден през 1960 г. в Сент-Фоа-ле-Лион, Франция. Tой е доктор по философия, но се утвърждава като един от най-четените и превеждани френскоезични писатели в света. И все пак философията е водеща нишка в живота и в литературните търсения на Шмит. А творбите му винаги успяват да са в крак с актуалните социални и политически дебати. Те не са просто художествена измислица, а „машина за идеи“, която провокира читателите към размисъл върху сложни етични дилеми.

Самият Шмит убедено вярва, че литературата е в основата на хуманизма, защото позволява на човек „да стане Другия“ и да разбере неговата болка и мотивация. Затова пиесите и романите му задават фундаменталните въпроси за човешката природа, свободата, вярата и способността ни да живеем заедно във все по-разделения свят.

„Смятам, че има битки, които човек никога няма да спечели, например на интелигентността спрямо глупостта или на толерантността спрямо нетърпимостта. Но целта на тези битки не е победата, а е самата кауза. Затова ние ще продължаваме да ги водим“, казва писателят.

Творчество на Ерик-Еманюел Шмит е преведено на над 48 езика и е поставяно в театри и в опери в над 50 държави. Той е един от най-изучаваните автори в училищата и колежите във френскоговорящите страни. И не само там.

Шмит е майстор на разказа, но основната част от литературната му кариера е свързана с писането на романи. Още с първия си –  „Сектата на егоистите“, печели награда Гонкур за дебютен роман. Следват „Евангелие според Пилат“, „Когато бях произведение на изкуството“, „Одисей from Багдад“, „Жената с огледалото“, „Папагалите от площад Арецо“, „Любовен еликсир и любовна отрова“,  „В нощта на огъня“ и много други. В България „Леге Артис“ досега е издало 38 негови книги, в това число и 5 тома от поредицата „Пътуване през времето“, като последният преведен на български досега – „Двете царства“, излезе съвсем наскоро.

Пътуването през времето

От 2021 г. Шмит работи върху най-амбициозния си проект – сагата „Пътуване през времето“ (La Traversée des Temps). Тя е планирана в осем тома, но наскоро писателят добавя още един в плановете си, а на пресконференцията си в София в сряда разкри, че вероятно сагата ще има и следващи томове. Тя проследява историята на човечеството от неолита до наши дни през очите на безсмъртния герой Ноам. Този проект е едновременно литературен, философски и исторически труд, който се опитва да разгадае как хората сме се превърнали в това, което сме днес.

В поредицата Шмит поддържа тезата, че „съвременният човек е седящ човек“. Той живее откъснат от природата и това е коренът на много от днешните кризи – от екологични до социални и психологически. Той казва, че докато историческите свидетелства обичайно говорят за войни, преврати, катаклизми, възходи и падения на империи, самият той търси в историята онези моменти, които правят човека щастлив.

„В целия този труд аз съм вложил една моя мечта“, казва той. „Всеки читател да може да намери корените си в едно общо човечество, без разделения.“  

Ако Хитлер беше станал художник

В друг от открояващите се романи на Ерик-Еманюел Шмит – „Частта на другия“, Шмит си прави исторически експеримент. Той проследява паралелно съдбата на истинския Адолф Хитлер и на фиктивния Адолф Х. Вторият, за разлика от историческата личност, бива приет във Виенската академия по изкуствата и отдава живота си на таланта си.  

Целта на алтернативната история е да покаже, че Хитлер не е някакво изключение или „външно“ явление за човечеството. Чудовищното е „скрит потенциал“, който е неизменна част от човешката природа. И  когато тя се поддаде на твърде лесни оправдания за несгоди и на търсене на изкупителни жертви, това чудовищно начало изплува най-отгоре.

За Шмит най-големият враг на човека е самият той, а романът му е предупреждение за бдителност срещу вътрешния деспотизъм, заложен у хората. Чудовището е притаено у всеки от нас и е наша морална отговорност да не го вадим на бял свят. Защото след това връщането към нормалността е много по-трудна, а понякога дори коства милиони невинни жертви.

Ерик-Еманюел Шмит прави паралел и със сегашното крайно разделено общество, и всички тревожни събития, които, по думите му, водят към катастрофа.

„Според мен ние сега се върнахме към трезвомислието“, казва той. „В продължение на 20-30 години бяхме изпаднали в илюзия, че мирът се е установил завинаги, че редът е непроменим. И сега започваме да се завръщаме към реалността и ни светва червена лампичка. Европа живееше в една пацифистка илюзия и си въобразяваше, че ако тя не посочи враг, никой няма да бъде неин враг. Сега обаче нещата се изясняват – това не е вярно.“