Актьорът Мариус Донкин отбеляза 70 години с моноспектакъла „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ на сцената на Народния театър. Специално по този повод в София пристигна авторът на пиесата – световноизвестният писатели драматург Ерик-Еманюел Шмит. 

Ето какво той сподели пред БНР:

„Много съм щастлив, че съм тук - в Народния театър, до моя приятел Мариус Донкин. И ще ви кажа защо. Ние сме познаваме от няколко години. Той играеше господин Ибрахим във Варна, на открито, на фестивал на камерната форма. Тогава си дадох сметка, че той е голям актьор.Когато застанеш срещу актьора, няма значение на какъв език играе - български или полски. Разбираш, че е велик актьор. Защото той играе текста, имайки дълбоки свои вътрешни причини.

Има битки, които никога не се печелят – битката на интелигентността срещу глупостта никога не се печели.Както и битката на толерантността срещу агресивността и нетолерантността също не се печели. Но трябва да се продължат тези битки. Те никога няма да постигнат победа, но красотата им не е в победата, а в причината за тези битки. Мисля, че в наши дни е много важно да се борим срещу невежеството, защото то води до агресивност и нетолерантност. Това всъщност разказва „Господин Ибрахим и цветята на Корана” – срещата на едно еврейско дете с един арабски бакалин. Аз всъщност разбрах какво съм направил едва когато пиесата се игра в Бейрут,  Ливан, в продължение на една седмица. Всъщност какво виждаше публиката – един християнин на сцената, който играе любовта и срещата между евреин и мюсюлманин и хората плачеха.Плачеха защото така те виждаха тяхна мечта - каква да стане със страната им, страната им каквато е била по-рано и за която се надяват един ден отново да стане. И всъщност идеята, която ние трябва да прокарваме, е, че никой не трябва да бъде сведен до една единствена идентичност.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията