DW

Франсоаз Жило, бивша дългогодишна партньорка на Пабло Пикасо и майка на две от децата му, е починала в болница в Ню Йорк на 101-годишна възраст. Новината потвърдиха и от Музея на Пикасо в Париж. Според дъщеря й Аурелия Енгел Жило е страдала от проблеми със сърцето и белите дробове.

Муза, майка, бунтарка

Франсоаз Жило е само на 22 години, когато през 1943 г. се запознава със световноизвестния и с около 40 г. по-възрастен от нея Пабло Пикасо Тя бързо се превръща в негова муза и любовница. Първите три години от връзката им са били "най-хубавите", тъй като двамата са се виждали само два пъти месечно, споделя по-късно тя в интервю за френското седмично списание "Пари Мач".

Двойката има две деца - Клод и Палома. Пикасо обаче ставал все по-изискващ, доминиращ и капризен и правел живота на хората около себе си труден. Той искал да ги ограничава, споделя по-късно Жило. През 1953 г. тя напуска прочутия художник. И до днес е смятана за единствената жена, която се е осмелила да го направи.

 

Книгата й за Пикасо става бестселър

Майката на Жило била акварелистка, а баща й - успешен и авторитетен бизнесмен, който искал дъщеря му да следва право. Въпреки това тя създала свое собствено ателие в дома на баба си, а през 1943 г. представила и изложба в Париж. След като напуска Пикасо, иска да се утвърди като артист. Плановете й обаче са възпрепятствани от бившия й партньор, разказва Жило.

Франсоаз Жило е авторка на книгата "Животът с Пикасо", в която описва връзката си с художника през 60-те години на миналия век. Твърди се, че Пикасо е изпадал в ярост, защото не успял да предотврати публикуването й. Произведението се превърнало в бестселър и било съпроводено от съдебен спор. Той довел и до това, че множество галерии застанали на страната на Пикасо - вероятно под негов натиск. Всички тези събития повлияли зле на артистичната кариера на Франсоаз Жило.

Напускането на Пикасо било равносилно на обида към неговото величие, коментира Ани Майлис, биографка на Жило. Заедно със Силви Блум тя е създателка и на документалния филм "Пабло Пикасо и Франсоаз Жило - жената, която каза не". 

 

Успешна художничка и обаятелна жена

По-късно Жило за кратко е женена за художника Люк Симон, от когото ражда дъщеря си Аурелия. След това се мести в Ню Йорк, където през 1970 г. се омъжва за Джонас Солк, създател на ваксината срещу полиомиелит. Жило остава с него до смъртта му през 1995 година.

Художничката работи до края на живота си. В крайна сметка тя успя да намери признание в света на изкуството. През последните години творбите й бяха показани в редица прочути изложбени зали, сред които Музея на изкуството "Метрополитън" и Музея на модерното изкуство в града (МоМА). Някои от картините ѝ бяха продадени на високи цени. На 100-годишния ѝ юбилей американските медии я определиха като it girl - жена, която съчетава сексапил с обаятелен характер. 

Самата Жило обаче винаги е била скромна. "Няма да се правя на нещо повече от това, което съм", заяви тя миналата година пред "Ню Йорк 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Умните мъже бързо научават за какво иде реч в брака, глупавите продължават да се карат с жените.“

Ив Монтан, френски актьор и певец, роден на 13 октомври преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...