Британският музей показва 97 гравюри на Пабло Пикасо, които представляват своеобразен личен дневник на художника от пристигането му в Париж до последните години от неговия живот, предаде АФП.

 "Пикасо е направил около 2400 гравюри през цялата си кариера. Хората са по-запознати с картините му, така че ние решихме да покажем, че гравюрата е важна част от неговото творчество", каза кураторката на изложбата Катрин Даунт пред АФП.

Експозицията се открива с офорт от 1904 г., наречен "Оскъдно ядене". Пет години по-рано, когато е само на 17 години, Пикасо създава първата си гравюра "Левичарят". 

Испанският художник продължава да изследва почти всички техники на гравиране: офорт, суха игла, литография, акватинта и линогравюра, посочва Катрин Даунт. В ранните си творби той се интересува от хората, които го заобикалят в Париж, и изобразява сцени на бедност, акробати, художници и улични артисти, отбелязва кураторката.

Изложбата, която ще продължи до 30 март 2025 г., представя 97 от 553-те гравюри на Пикасо, създадени между 1904 и 1971 г., които принадлежат на Британския музей.

"Тези гравюри ни разказват много за живота му. Виждаме хората, които са имали значение за него, неговите съпруги и любовници. Те са отражение на неговите емоции, преживявания, художниците, които са го вдъхновявали. Пикасо е бил много изобретателен и креативен автор на гравюри", казва още Катрин Даунт.

 

Източник: Елена Христова, БТА

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...