ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
През 1949 г. Илия Темков (28.2. 1923 – 7. 12. 2002) завършва теоретичния отдел на Музикалната академия в София. По време на следването си работи като музикален ръководител и щатен композитор в Радио София (1944- 1948) и музиколог на Софийската филхармония (1945- 1951). През този период пише много детски и хорови песни и музика към радиопиеси. Темков поставя началото на първите музикално-образователни концерти в България и на музикалната лектория у нас.
През 1940 г. основава и ръководи в продължение на две години хора при Софийската филхармония. От 1951 до 1956 г. е диригент на Симфоничния оркестър на Пловдив, след което заминава на специализация в Дрезден при прочутия Хайнц Бонгарц (1957 -1959), изнася редица концерти в Дрезден и Лайпциг (дирижира прочутия оркестър на Гевандхаус), още в Хале, Ваймар, Потсдам и Берлин. През 1959 е щатен диригент на Радио Берлин и прави над сто записа на класическа и съвременна немска и българска музика. Успоредно с това специализира в Хумболтовия университет история на немската музика. През 1960 се завръща в България и е назначен за главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Русе…
Преди 20 години щяхме да отбележим 80-годишнината от рождението му, но смъртта го покоси в началото на декември 2002. Но въпреки болестта, която накрая го прикова към леглото, маестро Темков си остана все същият: оптимист, изпълнен с планове и идеи, благороден, добър и отзивчив, отворен към хората и света, фанатично предан на Нейно Величество Музиката. Всъщност, тя беше неговият живот. Служи й вярно половин век като диригент, композитор, музиковед, оперативен критик и публицист, издател, лектор, музикален директор. И във всяка от тези свои роли или превъплъщения се прояви като градител, съзидател, пионер и истински българин- патриот. Заслугите на този щедър и благороден мъж за музикален Русе, а също за София, Пловдив, Шумен и за цяла музикална България са наистина големи.
ВСИЧКО, КОЕТО НАПРАВИ ТОЗИ СЪВРЕМЕНЕН ВЪЗРОЖДЕНЕЦ, БЕ „НА ПОЛЗУ РОДУ”, а не за личната му кариера. След него през Русе минаха немалко диригенти – добри и по-малко добри - и всеки от тях се възползва от стореното от този неуморен мъж, но за съжаление, нито един не продължи истински делото му
Ако не беше маестро Темков, едва ли щяхме да се радваме и гордеем с фестивал като „Мартенските дни”. Той и сега е водещият и превъзхожда както по-новите „Софийски седмици”, така и по-старото „Варненско лято” (искам да подчертая огромната заслуга на неговата следовница, Ива Чавдарова, без която той трудно би поддържал това високо ниво!). Създаде го през 1961 в сътрудничество с Берлинското радио, а през следващите години го наложи като най-сериозния форум на българската симфонична култура.
Още за първите издания на този най-сериозен форум на голямата музика у нас той покани големи чужди оркестри, инструментални ансамбли, солисти и диригенти. По негова идея в Русе прозвучаха за първи път у нас голям брой мащабни симфонични и кантатно-ораториални творби от наши и световни автори. Сред тях бе и първото изпълнение в България на „Матеус Пасион” на Й. С. Бах. Пак Темков замисли и реализира и други значими музикални събития като цяло издание на „Мартенските дни” само с музика на Бетовен, или изцяло издание с българска музика – нещо уникално, неповторено в историята на нашата култура!
Той замисли и организира и първия у нас конкурс за млади изпълнители (1967)- инструменталисти под егидата на Русенската филхармония, на който се даде път на редица млади дарования, като – бъдещата звезда, цигуларя - виртуоз Минчо Минчев или пианистите Павлина Доковска и Божидар Ноев, например. Той даде диригентската палка и на младия и изключително надарен за музика Емил Табаков, а преди това го назначи за оркестрант- контрабасист, след като Емил беше изключен заради отсъствия от Музикалната гимназия… И освен него, през 1964 година той насочи към дирижирането и прочутия френски пианист Жан Бернар Помие, като му връчи своята диригентска палка и го накара да дирижира една от симфониите на Чайковски! Изобщо, маестро Темков беше и неуморен, безкористен откривател на таланти. Един истински възрожденец.
През 1967 година неуморният Илия Темков положи основите и на втория русенски фестивал „Зимни музикални вечери”, станал модел за подобни прояви в столицата и в редица други градове на страната (Стара Загора, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Бургас). В „Зимните вечери” (за съжаление, те вече поизгубиха блясъка си сега са един малък механичен сбор от концерти), години наред звучеше подбрана музика от различни епохи, стилове, автори и национални школи. Той е и духовният баща на фестивала „Димитър Ненов” в Разград.
Остави сигурна следа и в музикалната критика и публицистика. Написа огромен брой статии, отзиви, рецензии за печата в цялата страна, през 80-те години издаваше и основания от него първи и засега единствен музикален вестник у нас „Музикален живот”, известно време беше и главен редактор на списание „Музикални хоризонти”.
Много направи Темков като директор и главен диригент на Русенската филхармония. Поел мащабните идеи на проф. Саша Попов, той разшири и богати репертоара й, организира ефективно творческия процес, увеличи състава, привлече към него като филхармоничен хор „Дунавски звуци”, организира първия камерен оркестър и първите камерни ансамбли, осъществи радиозаписи, сред които и първата грамофонна плоча с музика на Моцарт и Шуберт, изведе Филхармонията на първите й задгранични турнета: Букурещ, Лайпциг, Дрезден, Берлин и Виена.
НО НАЙ-ГОЛЯМАТА ЗАСЛУГА НА ИЛИЯ ТЕМКОВ БЕ ОБРАЗОВАТЕЛНАТА МУ ДЕЙНОСТ. Благодарение на нея в Русе се създаде и възпита истинска публика, способна да слуша и възприема голямата художествена музика. Той даде старта на първите „часове по музика” в България, превърнали се в традиция (днес, уви, занемарена!), за децата от първи до единадесети клас, както и на популярните и така обичани от младежката и възрастната публика неделни матинета в зала „Филхармония” на Дома на културата. И днес срещам мои съграждани, които с чувство на вълнение и благодарност си спомнят за този човек, за неговите много интересни, вдъхновени лектории, пробудили у тях любовта към истинските стойности в музиката и изкуството, към света на Прекрасното.
Затова в Русе години наред имаше повече и по- образована публика от доста градове у нас, защото Илия Темков знаеше, че без да се изгражда и възпитава тази публика, няма бъдеще за нашата музикална култура. Затова го нарекоха и „българският Бърнстейн”, защото подобно на прочутият си американски колега, той не само дирижираше, но и без умора, упорито пропагандираше голямата музика, приобщаваше публиката и особено младите към нея. Да, това, което направи той бе наистина удивително – спомням си, че публиката пълнеше залите дори на концертите със съвременна българска музика! Но за съжаление, редица от диригентите след него – не само, че не продължиха делото му, но в една или в друга степен се постараха да редуцират броя на тази публика, а някои от тях да използват поста си за личната си кариера и забогатяване. Появиха се и самозванци, без талант, с купени дипломи, но майстори на саморекламата, които заеха важни постове. За разлика от тях, Илия Темков бе градител, съзидател. Една светла и безкористна личност. Вече нямаме такива.
Нека да го запомним с добро!
