ЗДРАВКА МИХАЙЛОВА, "Портал "Култура"
„Оригинален, неповторим, многостранен“, го нарече журналистката Юли Ептакили в „тежката артилерия“ на гръцката преса, вестник „Катимерини“. Както повечето гръцки медии, и той съобщи на 17 май, че известният композитор Вангелис Папатанасиу е починал. Значимият творец със световна кариера си отиде от живота на 79 години. Напоследък е боледувал във Франция от коронавирус. Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис, политици, водещи имена от света на изкуството и музиката изразиха скръбта си от загубата на известния творец.
Вангелис Папатанасиу е роден през 1943 г. в село Агрия, на няколко километра от Волос. Интерес към музиката проявява на четиригодишна възраст, когато започва да импровизира на семейното пианино и да експериментира със звуци. Затова родителите му го записват в специализирана школа, но опитите да получи нотна грамотност не са особено успешни. Вангелис развива умението да свири по памет и самостоятелно да измисля нови техники. По-късно той признава, че професионалните уроци са щели да попречат на творчеството му. При все това изучава класическа музика и живопис в Академията за изящни изкуства в Атина, а по-късно следва в Сорбоната. В детството си бъдещият самоук композитор предпочита традиционната гръцка и православна хорова музика, а на 12 години се увлича по джаз и рок. Създава първата музикална група в своето училище, научава се да свири на електрически орган Hammond. В свое интервю пианистът признава, че решението да стане композитор е било несъзнавано. „Трудно е за мен да не създавам музика. Това е толкова естествено, колкото е любовта“.
Композитор и изпълнител на електронна музика, прогресив, ембиънт, джаз и оркестрови композиции, почеркът му оказва влияние върху различни музикални жанрове. Смятан е за основоположник на електронния саунд. Музикалната му вселена е многоизмерна, композициите му са вдъхновявали не само публиката, но и мнозина музиканти. Работил е заедно с Ирини Папа и Иън Андерсън. В началото на 60-те години на миналия век основава поп групата „Форминкс“, особено известна в Гърция. По време на управлението на хунтата, през 1968 г. се премества в Париж, където поема от атмосферата на студентските бунтове. Във френската столица заедно с други двама гръцки емигранти – Демис Русос и Лукас Сидерас, основава групата Aphrodite‘s Child и заедно свирят прогресив рок. Бандата се разпада през 1972 г., а Вангелис започва самостоятелна кариера, като композира музика за филми. Поредно доказателство за музикалния гений на Вангелис е класация отпреди няколко години на радио Classic FM за музикални теми, съпътстващи спортни прояви. В нея слушателите го нареждат на първо място, арията Nessun dorma от „Турандот“ на Пучини заема второто място, а „Болеро“ на Равел четвъртото.
През 1997 г. режисира официалната церемония по откриването на Шестия световен шампионат по лека атлетика, проведен в Атина. Мелодиите му звучат на церемонията по откриването на Летните олимпийските игри в Сидни през 2000 г. и в Лондон през 2012 г., както и на Световното първенство по футбол през 2002 г. Автор е на филмовата музика към документалните филми на Жак-Ив Кусто за подводния свят. През 1992 г. е удостоен със званието Кавалер на Ордена за изкуства и науки на Франция.
Пионер на електронната и на съвременната киномузика, Вангелис подарява на света множество безсмъртни композиции. Награден е с "Оскар" за музиката си към филма „Огнени колесници“ (1982). Автор е на музиката на множество кинотворби, след които Blade Runner (1982), „1492: Завладяването на рая“, „Александър Велики“, „Ел Греко“ и др. Световният успех го навестява благодарение на драмата „Огнените колесници“. Композиторът се съгласява да напише партитурата за нискобюджетния филм, а мелодията е дан на почит към неговия баща, който е бил бегач любител. Саундтракът от филма носи на своя създател Грами и Оскар, а заглавната песен оглавява американския хит парад. Съобщаването на победителя на вечерта на Оскарите е направено от Катлийн Търнър и Уилям Хърт, които приемат наградата от името на композитора, тъй като той не се намира в залата отчасти и поради страха си да лети със самолет. Въпреки че филмът разказва за 20-те години на ХХ век, в него Вангелис използва електронни звуци от 80-те години, синтезатор и пиано – дръзко хрумване, тъй като филмите, препращащи към история, обикновено са „подплътени“ със симфонична музика. Но необичайният подход дава резултат. Особено музиката, на фона на която се появяват заглавието и надписите, е смятана за едно от върховите постижения в историята на киномузиката изобщо, използвана е многократно във филми и телевизионни шоута.
Следващият триумф е с научнофантастичния трилър на Ридли Скот Blade Runner, Вангелис пише музиката за него през 1983 г. Критиката номинира гръцкия творец за "Златен глобус". Аналогичен успех има и саундтракът към филма „1492: Завоюване на рая“, чиято премиера е по случай 500-годишнината от откриването на Новия свят от Христофор Колумб.
Вангелис си сътрудничи често с НАСА, американската агенция използва негова музика за космически мисии. Той създава партитурите за балетните спектакли „Франкенщайн – съвременен Прометей“, „Красавицата и Звярът“, както и за други танцови постановки. Сред най-известните му композиции са „Прелюдия“ и „Алфа“. Последния си албум Juno to Jupiter композиторът пуска през 2021 г., вдъхновен от космическата сонда „Юнона“. Неговата композиция Mythodea зазвучава дори в Космоса, избрана от НАСА като официална музикална емблема в мисията ѝ „2001 Одисея до Марс“. Астероидът 6354 Vangelis е наречен в негова чест, увековечавайки звездната му слава.
След смъртта му известният френски композитор Жан-Мишел Жар написа в Twitter: „Скъпи Вангелис, ще те помним завинаги с неповторимия ти почерк и вълнуващите ти композиции. Аз и ти винаги сме споделяли една и съща страст към синтезатора и електронната музика. Почивай в мир“.
