ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Вангелис (Евангелос Одисеас Папатанасиу), композитор, музикант (1943)

Произход: Гърция, високите нива на средната класа

Образование: Започва да свири и композира на 4, учи класическа музика, живопис и режисура в Училището за изящни изкуства в Атина

Интереси: Изкуства, техника, гръцки фолклор, прогресив рок, джаз, електронна музика, филмова музика

Музикално развитие: Притежава първия хамонд-орган в Гърция, там създава групата „Форминкс“, а в Париж – „Афродита чайлдс“ с братовчед си Демис Русос

Постижения: Композира световни хитове като Rain and Tears, прави музика за филми на Ридли Скот, Оливър Стоун, Жак-Ив Кусто

Признание: „Оскар“ за музиката към филма „Огнените колесници“ – 1982, кавалер на френския „Орден за изкуствата и науките“

-----

Известен е като Вангелис и идва от Гърция, макар да е гражданин на света. И на музиката, от която светът е изтъкан. „Аз – казва Вангелис – съм само инструмент, чрез който вечната музика достига дори до онези, които не могат да я чуят иначе”.

През 2016 той издаде албума „Розета“, посветен на една велика човешка мисия в Космоса – кацане на апарат върху комета на над 1 млрд. км от Земята.

„Митологията, науката и космическите изследвания ме привличат и възхищават от ранно детство. Те винаги са били свързани с музиката ми” – казва композиторът.

Вангелис е роден във Волос през 1943 и твърди, че не помни време, когато не произвежда звуци. Първият му спомен е как седи пред пианото и дрънка нещо. Другият е как използва лампово радио за синтезатор – върти копчето и изтръгва хаотично-вселенски звуци.

Вангелис е от богато и артистично семейство, баща му е художник, майка му е певица. Освен талант, те му осигуряват и развитие. Започва с музика на 4, а на 6 изнася първия си концерт - пред 2000 души в един театър. Няма представа от композиране и импровизира. И изкарва от нерви учителите по музика - нарочно не научава да чете и пише ноти.

„Бях щастлив да не отида в музикално училище, защото там по-често затварят вратите към музиката, отколкото ги отварят” – твърди. Завършва живопис в училището по изящни изкуства в Атина, където има и часове по музика. Когато му дават ноти, той се преструва, че ги чете, а свири по слух. Така и композира после - само чрез онова, което звучи в главата му.

Първият самостоятелен албум на Вангелис е Sex Power от 1970, саундтрак за еротичен филм с Джейн Бъркин. Никой не му обръща внимание, макар вече да е известен с група "Афродита чайлд". Това е третата му банда. Първата, "Форминкс", е училищна, но става най-популярната рок-група в Гърция - събира хиляди по стадионите, които искат да чуят и първия хамонд-орган в Гърция, подарък на Вангелис от родителите му. Втората група, "Папатанасиу сет", вече е с Демис Русос, негов братовчед с фалцетен глас. Папатанасиу е всъщност фамилията на Евангелос Одисеас – истинското име на Вангелис.

Те искат да пробият в Лондон, но заради стачка на железниците остават в Париж, сменят името на "Афродита чайлд" и завладяват Европа с парчета като Rain and tears и It's Five O'Clock. Според Вангелис това са компромиси с разбирането му за музика, но с тях постига независимост, защото се продават в милионни тиражи.

През 1971 обаче, когато "Афродита чайлд" е в разпад, излиза и третият им албум - 666, по Апокалипсиса на Йоан. Истинско откровение в прогресив-рока, той е в маниера, по който Вангелис продължава вече сам. А експериментът с гръцката актриса Ирене Папас, която озвучава безкрайността като смесица от себеутвърждаване и оргазъм, е фантастичен. Но истинската световна слава на Вангелис идва след 10 години, през 1981, когато получава Оскар за саундтрака на филма „Огнените колесници”.

Обаче като заговорихме за оргазми - Вангелис е изключително дискретен за личния си живот. За първите години в света на дивия рок, казва:

„Да, имаше наоколо безкраен купон, много алкохол и момичета, връзките с които никога не са били сериозни, много наркотици, но към тях изобщо не посегнах”.

После се жени два пъти, а сега има дълга трета връзка, но неясно с кого. Трудно е да се каже също къде живее, защото живее на много места, макар да не обича самолетите, а за да прескочи до Европа, отива с Ролс-Ройса до Дувър, чака Ламаншът да стане като огледало и чак тогава се качва на ферибота.

Нормален човек с нормални мании, Вангелис е изключителен творец в много музикални сфери – от рок, през джаз и синтетична музика, до класически балет и театър. Музикантът Вангелис остави след себе си 40 албума, неописуеми концерти и много проекти в киното – с поредиците на Карл Сейгън и Жак Ив Кусто, с Ридли Скот и „Завладяването на рая“. Но човекът Евангелос Одисеас остави още нещо – усещането, че пионерският дух е жив.

Когато го питат за малката планета, наречена на него, той отговаря – надявам се един ден да я посетя. Като нищо ще го стори – ще стъпи там и ще композира нещо специално за небесните оркестри.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Искам да достигна до колкото се може повече хора с посланието на музиката, на прекрасната опера.“

Лучано Павароти, италиански тенор, роден на 12 октомври преди 91 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...