БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
„Извън играта“ е филм за Бен Афлек. Той е от любимите ми актьори и постановчици от поколението, което наближава 50-те и зная, че няма да ме подведе с избора си.
Заложил е на добър сценарий – дело на Брад Ингълсби и Гавин О'Конър, с когото преди четири години триумфира в „Счетоводителят“, и не е сбъркал.
Можело е да се получи поредната стандартна спортна мелодрама за мъките на един нереализирал се баскетболен гений, който, вкусвайки адреналина на треньорската работа, решава да прехвърли върху гимназиалния отбор „Бишоп Хейс“ от католическия колеж своите нереализирани амбиции.
За щастие „Извън играта“ не е това.
Не е и сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си. Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен триумф.
А е една нестандартна и емоционална драма за повален талант, заработващ по строежите, който така и не успява да реализира напълно потенциала си като треньор и специалист. Просто защото Джак Кънингам в много силната интерпретация на Афлек е уязвим и непреодолял демоните на миналото си човек, който трябва да проиграе и поредния предоставен му от съдбата шанс, да стигне дъното на отчаянието и безперспективността и да поеме към просветлението и изкуплението.
Така че този път кърпичките няма да ни трябват, но ще стискаме палци на един добър и смачкан от живота специалист да намери себе си. Финалът е колкото отворен, толкова и загатва накъде ще поеме Кънингам – от спортната площадка, дрибъла и вкарването на кош към бавното завръщане в залата и чакащите го спортни успехи.
Гевин О` Конър удържа творбата в рамките на реалната житейска драма, натоварена с неподправени емоции и това е най – големият комплимент за „Извън играта“.
Бен Афлек играе сдържано и премерено и дори когато е с насълзени очи пред камерата на Едуард Грау му вярваме безусловно.
Филмът не е клише, нито сериен евтин продукт за еднократна консумация, а сериозно и стойностно постижение, необходимо именно сега, в тази напрегната обстановка за всеки уважаващ себе си киноман.
Изглеждайки финалните надписи се сетих, че Афлек до голяма степен е пресъздал собствената си съдба от близкото минало. Осъзнах през какъв ад е преминал и очаквам с интерес следващата му режисьорска продукция „Призрачна армия“.
---
„Извън играта“, 2020, реж. 110 мин.,Гевин О`Конър, разпр.“Уорнърбрадърс“
