БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Отдавна съм фен на Бен Афлек и следя развитието му с внимание и любопитство. Той се изяви  като добър актьор , а пикът на популярността му обикновено свързваме с филмите на Майкъл Бей „Армагедон“ (1998) и „Пърл Харбър“ (2001), спечели „Оскар“ за оригинален сценарий  съвместно с Мат Деймън за „Добрият Уил Хънтинг“(1997) и направи фурор като постановчик с „Жертва на спасение“ (2007), „Градът на крадците“(2010) и особено „Арго“(2012), с който отново спечели златната академична статуетка за най – добър филм. 

Напоследък се прави на Батман в поредица от скъпоструващи зрелищни суперпродукции за малолетни, но че е много добър артист със специфична харизма, го доказва убедително и блестящо със „Счетоводителят“(2016). В случая го подпомага яркият и многослоен сценарий на Бил Дебюк, премислената и уверена режисура на Гевин О`Конър и впечатляващо - меланхоличната музика на Марк Ишъм.

Афлек е актьор с особена аура. Героите му са външно сдържани, безупречно облечени, стегнати, с обноски на колежани – отличници, но винаги криещи дълбоко в себе си разкъсващи ги тайни, които избликват на повърхността в най-подходящия за повествованието момент. Външно погледнато повечето от тях са зализани красавци, късметлии, но винаги с драматична съдба, които твърдо и непоколебимо следват призванието си и своя морален кодекс. Трудно общуват с другите, но срещнат ли любовта преживяват бърза метаморфоза, преобразяват се пред очите ни, придобивайки нов и необичаен за тях облик. Точно такъв е неговият счетоводител Кристиан Волф – с моден костюм, маркови очила, посещаващ само скъпи ресторанти,  самото олицетворение на професионалната почтеност и сигурност. Самотник, единак, бичуващ се аутист, но суперпрофи в занаята си. Умеещ бързо да открие тарикатите, ограбващите фирмите, в които работят, да подпомогне вещо закъсали фермери, редуцирайки им данъците, хитро да изпере парите на могъщи наркокартели, осигурявайки същевременно щедри дарения на болници.

Как да квалифицираме такъв човек само като негодник или злодей?

Той е извън каноните, отвъд традиционните ни представи за обноски и поведение – може да съдейства на нуждаещи се, но същевременно – благодарение  на суровата бащина закалка – раздава юмруци и ритници като изпечен кикбоксьор и избива противниците си хладнокръвно и ефективно, без да му мигне окото.

Разбира се, те са лошите, обитаващи свят на измама и преклонение пред парите. Компромис прави само на брат си Бракс – Джон Бърнтол, докато любимата Дейна Къмингс – Ана Кендрик получава закрила и спотаена обич, както и голямата финална изненада в лицето на оригинал на Джаксън Полък! Счетоводителят на Бен Афлек е нестандартен и необичаен тип. Той стъписва и озадачава, но и привлича, правейки ни съпричастни на неговите амбиции.

Гевин О`Конър създава изтънчен и добре сглобен като пъзел трилър, съчетаващ умело уроците на Хичкок, Артър Пен и Брайън де Палма.

„Счетоводителят“ е не просто забавление за убиване на времето, нито пък клонинг на сериалите за Джейсън Борн и Джак Ричър. Той е по-скоро интелигентно замислена и прецизно поднесена психологическа драма, маскирана под одеждите на детектива и екшъна, която всъщност разказва живота на другите, талантливо белязаните.

Аутистът на Афлек е чаровен и привлекателен и наистина напомня Реймънд Бабит – гениалната изява на Дъстин Хофман в „Рейнман“ (1988) на Бари Левинсън.

Той е безупречен в амплоато си, знае как да си свърши перфектно работата, да оцелее в свят на хищници и лъжци, да отмъсти за поруганите и унизените като  без да се обвързва с правителствена инициатива или програма следва неотклонно своя житейски път.

Ако и да е с продължителност 128 минути филмът на режисьора Гевин О `Конър и оператора Шиймъс Макгарви се гледа с напрегнат интерес.

Той е истинско удоволствие за всеки киноман и очаквам да спечели симпатиите на ценителите на сериозното, значимо и качествено американско кино, които по света и у нас никак не са малко.

„Счетоводителят“, 2016, 128 минути, реж. Гевин О` Конър, разпространение „Уорнър брадърс“

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.