ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Препоръчвам горещо "Потъване в Мъртво море" на Антония Апостолова.

Няма да спомена нищо за сюжетите на разказите, защото ще ви отнема удоволствието от финала им. Това, което най-много ми хареса, е пълното отсъствие на мелодраматизъм.

Авторката се отнася с жестокост към героите си, което всъщност е равно на любов. Дори и да има нещо измислено, нищо не звучи като измишльотина, всеки детайл си тежи на мястото и създава свят, към който се отнесох с доверие. Има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. Абе, всичко си има в тези разкази...

Е, не си променям мнението, че бележките под линия в български текст са излишни и че:

1. авторът, ако смята, че читателят има нужда от знанията от тях, трябва да ги вкара в тъканта на прозата;

2. ако смята, че няма, да си остави нещата така.

Третият вариант е да се заиграва с бележките, създавайки напрежение между тях и основния текст, но не е това случаят.

Но за стойността на книгата това няма значение.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Фантазията е като сладкото. Трябва да я размажеш на солидна филия хляб. В противен случай е безформена и не можеш да направиш нищо с нея.“

Итало Калвино, италиански писател, роден на 15 октомври преди 103 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина