РОСИЦА ЧЕРНОКОЖЕВА, "Портал Култура"
Борислав Скочев, „Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник“, издателство „Сиела“, 2026 г.
На премиерата на изследването си „Комунистическите концлагери и политическите затвори в България“ Борислав Скочев отбеляза, че макар книгата да е мрачна заради темата за насилието над личността, в нея по своеобразен начин се долавя и светлина. Заради обратната страна на терора – човешката съпротива. Трудът му впрочем документира, че въпреки жестоките репресии стремежът към свобода е неунищожим. Съществуването на концлагери и затвори, потъпкването на свободата и отнемането на човешки животи неизменно раждат и насрещната сила – борбата за човешко достойнство.
Четейки тази книга, си давам сметка, че Борислав Скочев е надскочил тук първото си голямо постижение – изследването за „Белене“. Подобно надграждане е белег за сериозен успех, но при този автор няма как да е иначе. Скочев притежава рядката дарба да превръща всяко свое начинание в съревнование със самия себе си.
Неслучайно отец Паоло Кортези нарече книгата „Библия на човешкото страдание“ – израз, който постоянно отеква в съзнанието ми, докато прелиствам страниците. Пред събраните тук факти и боговете мълчат. В този мащабен справочник са регистрирани детайлно концлагерите в България през периода 1944–1987 г., съществували под различна форма: военновременни лагери, лагери за интернирани на задължително местожителство, трудово-възпитателни лагери и други сходни формирования с разнообразни названия. Втората част съдържа списък на политическите затвори – общо 29 на брой. Човек неволно се пита как на тази сравнително малка географска площ са се побрали толкова места за отнемане на основното човешко право – свободата. Очевидно тогавашното идеологическо понятие „социалистически лагер“, определящо геополитическата ни принадлежност, е имало съвсем буквално измерение.
Много по-важен от статистиката е фактът, че зад тези бездушни числа стоят хиляди поругани човешки съдби. При това ударът не се ограничава само върху лишените от свобода, но и върху техните разбити семейства и почернени близки. Картата на концлагерите и затворите изглежда като митологично чудовище, разпростряло зловещите си пипала надлъж и нашир, за да трови бавно живота на цял един народ.
Справочникът на Борислав Скочев се отличава с изключителна прецизност и детайлност. За всяко едно от местата за лишаване от свобода са предоставени данни за местоположението, годината на създаване, състава на задържаните, битовите условия, формите на принудителен труд и закриването. Всеки раздел завършва с библиографска справка и опис на използваните документи. Съществен принос на изследването е и посочването на имената на известни личности от сферата на науката и културата, преминали през тези лагери и затвори.
В уводната част на справочника Скочев представя синтезиран, но изчерпателен преглед на натрупания масив от данни за комунистическите концлагери и затвори. Авторът проследява процеса от първото картографиране, извършено през 1990 г. от журналисти и писатели във вестник „Демокрация“, до наши дни.
На въпроса дали в този справочен труд, който на пръв поглед само систематизира и подрежда материала, авторът остава незабележим зад сухите факти, отговорът е категорично „не“. Зад всяко прецизно проверено събитие, зад всяка дълго издирвана дата или документ стоят огромният труд, всеотдайността и почтеността на Борислав Скочев. Той е добре познат на българското общество като един от най-ревностните и задълбочени изследователи на тази драматична материя: концлагерите, затворите и декомунизацията.
Особено важен за бъдещите изследвания по темата е въпросът за настоящата и бъдещата дейност на фондация „Софийска платформа“. Със свойственото си благородство и висока гражданска отговорност Борислав Скочев декларира, че дарява целия си авторски хонорар на тази неправителствена организация.
В изданието са приложени фотографии на преминалите през лагерите видни личности и на ръководителите на репресивната система, както и редки кадри от всекидневието зад решетките. Книгата на Борислав Скочев „Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник“ е незаменим източник за изследователите на новата и най-новата ни история, за студентите и за всички изкушени от темата читатели, които далеч не са малко. Стремежът към изконното право на свобода превръща в потенциален читател и всеки, който отказва да приеме „баналността на злото“ (по Хана Арент) и е готов да се възправи срещу неговото безсмислие. Правото на свобода и свободен труд е сред основните човешки права, гарантирани от конституцията. Когато то бъде нарушено, тогава всичко в личния и обществения живот се деформира, водейки до дълбоки дисфункции. Социумът бива заразен от своеобразна проказа, която прониква дълбоко и уврежда целия държавен организъм.
Но ако социумът е плод на нашето съзнавано Аз и до голяма степен на несъзнаваното ни То, то наистина са валидни думите на Фройд, че съзнанието е само върхът на айсберга. В този контекст логично изниква въпросът: къде е мястото на най-висшата инстанция – нашия Свръхаз, олицетворяващ моралните и етичните ни ценности? Бащата на психоанализата ни учи, че човешката психика е подчинена на трима господари: То, Аз и Свръхаз, и добавя: „Там, където е било То, трябва да стане Аз“.
В постулатите на психоанализата съществено място заема и изследването на агресията. А нима не е проява на агресия опитът да подчиниш дадена личност на собствените си разбирания или на волята на една Партия, като ограничаваш свободата ѝ, подлагаш я на насилие и отнемаш животи? В този акт се съдържа деформиращ и перфидно циничен морален елемент – твърдението, че всичко се прави в името на някакво „светло бъдеще“ и за благоденствието на целия народ.
Отново ще се позова на психоанализата, за да припомня, че агресията е сред най-дълбоко вкоренените черти на човешката природа и се оттегля последна при съзряване на индивида. Тъкмо тази нейна устойчивост предизвиква болезненото обобщение на Фройд, че това е една „тъжна констатация за етиката“.
Този факт превръща труда на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда. Свободата и гражданското общество не са даденост веднъж завинаги – за тях трябва да се воюва всеки ден. Защото, както казваше Радой Ралин: „Свободата е като хляба. Всеки ден се замесва, изпича, изяжда“.
