БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
Без съмнение „F1: Филмът“ е творба първо на Джери Брукхаймър и след това на Джоузеф Козински.
Брукхаймър е сред ветераните в бранша, 82 годишен, сред най-маститите продуценти в Холивуд, когото помня още от времето на „Сбогом, моя красавице“, 1975, и „Марширувай или умри!“, 1977, на Дик Ричардсън , както и „Американски жиголо“, 1980, на Пол Шрeйдър.
Поредиците „Полицаят в Бевърли хилс“, 1984, „Топ гън“, 1986, „Лоши момчета“, 1995, „Карибски пирати“, 2003, “Национално съкровище“, 2004, сериалът „От местопрестъплението“, 2003, дойдоха след това, за да затвърдят славата му на ловък, хитър, комбинативен и далновиден производител, който знае какво да предложи на публиката, за да остане тя доволна.
Брукхаймър е наясно , че зрителите обичат да гледат един и същи филм, стига той да е професионално пипнат, лъскав, добре опакован, с емоции и напрегната интрига, със запомняща се музика и големи звезди.
Интригата, сюжетът, внушенията, са допълнение към опаковката и като правило не са най-силната страна в неговите постановки.
Всички тези съставки, естествено, са налице във „F1: Филмът“, на който Козински е съсценарист, заедно с Ерън Крюгер, и режисьор.
Козински доказа, че владее занаята с „Топ гън : Маверик“, 2022, спечели доверието на боса и бе логично да поеме режисурата и на филма за прочутите автогонки.
Естествено, сценарият му не блести с нещо оригинално, но не е и съшит с бели конци.
Защо да не гледаме драма за завръщането, след цели 30 години и преживяна кошмарна катастрофа в Испания, на знаменит бивш ас Сони Хейс, нает от някогашния му съперник Рубен Сервантес в отбор без победа, застрашен да бъде продаден.
Хейс всъщност трябва да е пример за подражание и наставник на младия и своенравен пилот Джошуа Пиърс, да го мотивира да бъде по-агресивен на пистата и да се научи да печели състезания….
Противно на очакванията ни, историята не е низ от изстрадани победи и триумф на младока на края.
Нищо подобно – сагата се върти около поредица от провали и катастрофи, конфликти между колегите, които всъщност се оказват лузъри , а на финала, след поредната , но не фатална катастрофа на Пиърс, Хейс все пак печели титлата в Катар, за да се оттегли с достойнство и да го видим готов за нови приключения в сахарската пустиня.
Така ставаме свидетели на триумф, плод на продължителен и упорит колективен труд…
Драматургията се преглътва с известни усилия, гледали сме и по-унили опити за спортни драми…
Това, което прави „F1: Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Козински, умението му, заедно с прочутия оператор Клаудио Миранда - „Топ гън:Маверик“, 2022 да представи състезанията като стихия, като визуално пиршество с неподправена атмосфера, динамика и автентичен драматизъм, за което ценен принос има и музиката на Ханс Цимър – „Гладиатор“, 2000.
Именно гонките са бисерът в майсторски поднесеното бижу на Брукхаймър и точно те печелят зрителските симпатии.
Когато гледах филма на Козински осъзнах колко делово и скучновато се представят едночасовите директни тв предавания на състезанията за Голямата награда на Италия, Великобритания или Унгария…
В съпоставка с тях филмът е направо на светлинни години напред.
Допадна ми и прецизния подбор на актьорския състав.
Вярно, в подобна продукция артистите няма какво толкова да доказват, но все пак си струва да се видят интерпретациите на Брад Пит – Сони Хейс, Хавиер Бардем („Няма място за старите кучета“) - Рубен Сервантес, Дамсън Идрис, когото помним от сериала „Зоната на здрача“ като Джошуа Пиърс, Тобиас Мензис, знаем го от „Игра на тронове“ като злодея Питър Банинг и очарователната Кери Кондън – Кейт Маккена, любимката на Хейс, останала в съзнанието ни от прочутия сериал „Рей Донован.
Да не забравяме и камео изявите на легенди като Фернандо Алонсо и Луис Хамилтън, който е и другият основен продуцент на филма…
Аз няма да правя съпоставки с класики от миналото, разчитайки на сантиментални разходки с многогодишна давност като „Голямата награда“, 1966, на Джон Франкънхаймър или „Гръмотевични дни“, 1990, на Тони Скот.
Всяка време си има своите фаворити и способи за отразяване на популярните спортове.
„F1: Филмът“ е ситуиран в третото десетилетие на милениума и е типичен продукт на своя създател и продуцент Джери Брукхаймър.
Ни повече, ни по-малко…
„F1: Филмът“, 2025, 155 минути, реж. Джоузеф Козински, производство „Уорнър брадърс“,“ „Ейпъл оригинал филмс“
