ПЕТЪР ВАСИЛЕВ

„The Walk: Живот на ръба“ на Робърт Земекис е за тези, които обичат филмите по действителни истории. Режисьорът вече спечели слава с продукциите „Завръщане в бъдещето“, „Форест Гъмп“, „Корабокрушенецът“, „Полет“. 

Историята е за французина Филип Пти, който успява да изпълни една от най-впечатляващите каскади – 45-минутно шоу на въже между двете кули на вече несъществуващия Световен търговски център. В ролята на Пти е Джоузеф Гордън-Левит.

Лентата представя нестандартен наратив – Пти разказва историята си от факлата на Статуята на свободата. Сюжетът ни връща към 70-те години на ХХ век в Париж, показвайки красотата и романтиката на града на влюбените, разбира се през призмата на американските стереотипи. В този свят, сякаш идеален за развитие на творческото начало, се издига геният на младия уличен артист Пти. Той обръща гръб на амбициите на родителите си и вдъхновен от снимка в списание, решава да опъне въже между кулите близнаци, тогава още незавършени, и да ходи по него.

Ако някой е способен да извърши номера, то това е Пти. За по-малко от 2 години той успява да се научи на всички ключови изпълнения на майсторите на ходенето по въже. Подкрепян е от своята приятелка Ани, верния си приятел Жан-Луи, а за техническата част работи с цирковия ветеран Папа Руди, с когото имат не един или два спора. 

След поредица премеждия и с помощта на няколко американски ентусиасти французинът „пише история” на 7 август 1974 г., когато сутринта изненадващо се появява на метално въже между двете високи 412 метра кули. Движението в района спира и всички погледи (включително на градското полицейско управление) са вперени в него. Какво се случва – ще видите на белия екран. 

Прожекцията е позитивна, романтична, героите са ентусиасти, наивници и мечтатели. Филмът е с американски патос – човек трябва да преследва мечтата си. Кадрите, показващи Гордън-Левит на въжето, са автентични и впечатляващи. Филмът не е шедьовър, но е ненатоварващ и занимателен. Учудващо е, че не е избран французин да играе ролята на майстора на ходенето по въже, макар Гордън-Левит да демонстрира завидно произношение на френски език. 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...