SKIF

Робърт Земекис е опитен кинаджия – режисьор, сценарист, продуцент. Във филмовата индустрия е от края на 80-те години на ХХ в., а във визитната му картичка са филми като „Завръщане в бъдещето“, „Форест Гъмп”, „Корабокрушенецът“, „Беулф“ и др. 

В „Съюзени” обаче именно големият му опит е динената кора, на която стъпва. Филмът е пълно потвърждение на думите на актрисата Ванеса Редгрейв : „Успехът рядко е плод на откритието на зрителя. Той се определя от парите за реклама и маркетинг. Те създават медийно внимание и почти задължават филмът да бъде видян от публиката. Нещо изкуствено става мода. Качеството става жертва“.

Залагайки на най-котираната в момента френска актриса - Марион Котияр, и чара на супер известния Брад Пит, задачата за успешен, касов филм изглежда лесна за Земекис. Още повече, вкарвайки ги в кръговрата на страстната любов, която обаче е поставена на изпитание. 

Интригата около разпада на дългогодишната връзка на Пит и Джоли, още повече провокира, гъделичка интереса на масовия зрител, на този, който търси просто забавление. Едва ли обаче Земекис е предвидил това стечение на обстоятелствата, то идва като бонус. Но пък е заложил на нещо вече познато и банално и едва ли това е случайно – преди 12 години звездната двойка Пит и Джоли се снима в „Мистър и мисис Смит“, в която всеки един от тях беше наемен убиец, работещ за конкурентна фирма. В крайна сметка в „Съюзени” е аналогично – героите Макс Ватан (Брад Пит) и Мариан Босежур (Марион Котияр) са от една кръвна група – агенти, шпиониращи за своите воюващи страни. Героят на Пит разбира това впоследствие. 

Кастингът не е особено успешен. Марион Котияр е витална и покрива изискванията към героинята, но Брад Пит е създал много грижи на гримьорите, които са видими и с просто око. Нещо повече, американският актьор вече няма енергията, необходима за такава роля. Колкото до сексуалните сцени – те са абсолютни безсмислени на фона на сюжета и стоят като кръпки на черен плат, зашити с бели конци. Именно те издават стремежа за колкото се може повече продадени билети. Да, „Съюзени” ще бъде гледан от милиони, но ще бъде и бързо забравен. 

Аргументите на Земекис са слаби и не издържат теста за качество. Залага се на носталгията от Втората световна война. Представете си, че сюжетът не беше разигран тогава, а в Близкия изток днес. Ако Макс Ватан беше агент на ЦРУ, а Мариан Босежур - агент на Ислямска държава вместо на Хитлер… Щеше ли да е така банално?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 150 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора