SKIF

Робърт Земекис е опитен кинаджия – режисьор, сценарист, продуцент. Във филмовата индустрия е от края на 80-те години на ХХ в., а във визитната му картичка са филми като „Завръщане в бъдещето“, „Форест Гъмп”, „Корабокрушенецът“, „Беулф“ и др. 

В „Съюзени” обаче именно големият му опит е динената кора, на която стъпва. Филмът е пълно потвърждение на думите на актрисата Ванеса Редгрейв : „Успехът рядко е плод на откритието на зрителя. Той се определя от парите за реклама и маркетинг. Те създават медийно внимание и почти задължават филмът да бъде видян от публиката. Нещо изкуствено става мода. Качеството става жертва“.

Залагайки на най-котираната в момента френска актриса - Марион Котияр, и чара на супер известния Брад Пит, задачата за успешен, касов филм изглежда лесна за Земекис. Още повече, вкарвайки ги в кръговрата на страстната любов, която обаче е поставена на изпитание. 

Интригата около разпада на дългогодишната връзка на Пит и Джоли, още повече провокира, гъделичка интереса на масовия зрител, на този, който търси просто забавление. Едва ли обаче Земекис е предвидил това стечение на обстоятелствата, то идва като бонус. Но пък е заложил на нещо вече познато и банално и едва ли това е случайно – преди 12 години звездната двойка Пит и Джоли се снима в „Мистър и мисис Смит“, в която всеки един от тях беше наемен убиец, работещ за конкурентна фирма. В крайна сметка в „Съюзени” е аналогично – героите Макс Ватан (Брад Пит) и Мариан Босежур (Марион Котияр) са от една кръвна група – агенти, шпиониращи за своите воюващи страни. Героят на Пит разбира това впоследствие. 

Кастингът не е особено успешен. Марион Котияр е витална и покрива изискванията към героинята, но Брад Пит е създал много грижи на гримьорите, които са видими и с просто око. Нещо повече, американският актьор вече няма енергията, необходима за такава роля. Колкото до сексуалните сцени – те са абсолютни безсмислени на фона на сюжета и стоят като кръпки на черен плат, зашити с бели конци. Именно те издават стремежа за колкото се може повече продадени билети. Да, „Съюзени” ще бъде гледан от милиони, но ще бъде и бързо забравен. 

Аргументите на Земекис са слаби и не издържат теста за качество. Залага се на носталгията от Втората световна война. Представете си, че сюжетът не беше разигран тогава, а в Близкия изток днес. Ако Макс Ватан беше агент на ЦРУ, а Мариан Босежур - агент на Ислямска държава вместо на Хитлер… Щеше ли да е така банално?

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.