ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
"Любов като обувка, любов като чадър" - авторът на романа с това странно заглавие, Матей Вишниек е роден под духовния знак на Водолея през януари 1956 година. Завършва философия в Букурещкия университет. Работи като учител на село. Още като студент участва в литературен кръжок, от който след време ще се появят повечето от най-изявените румънски писатели от „поколението – 80”, разтърсило литературния и политическия пейзаж в Румъния през последното десетилетие от „Златната епоха на Чаушеску” Скоро открива и своето свободно пространство в литературата.
То се подхранва от: Кафка, Достоевски, Едгар По, Дино Будзати, Лотреамон... Обича сюрреалистите, дадаистите, комедиите на своя велик предшественик Йон Лука Караджале, Театъра на Абсурда, пиесите на Самюел Бекет и особено на Йожен Йонеско.
В неговото забележително творчество откриваме още отгласи от езотеричната фантастика на Елиаде, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър, накратко: всичко без соцреализма!
Още като студент Матей Вишниек вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма. Той е убеден, че Театърът и Поезията, изобщо Литературата може да преодолее манипулирането в името на „ големите идеи”, а също и промиването на мозъците ни от марксистката идеология.
Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време е, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството, едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция, на любимия му Париж (Града на Светлините, за който ще напише отделен, много интересен роман!) и по-специално на френския Юг, Прованс- а. Тук е и най-големият театрален празник, знаменития фестивал фестивала от Града на Папите, Авиньон.
Тук е и родното градче Радауц от Буковина, Североизточна Румъния, тук е и Малкият Париж, Букурещ, юношеството и младите години, учителстването на село... Пътят на автора досега, когато е вече световно признат, превеждан и поставян от Чили до Токио. А за двете категории читатели той ще сблъска два напълно различни свята или както сам се изразява „две тектонични плочи” – първата е реалният живот, а втората – раят на фантазмите и фикциите.
