Ренесансовият художник Леонардо Да Винчи (1452 - 1519) има 14 живи роднини, като най-малкия е  на една година. Това твърдят изследователи на фамилната история на италинския гений.

Проучването е част от десетилетен проект, ръководен от изкуствоведите Алесандро Вецози и Агнезе Сабато, насочен към по-добро разбиране на неговия гений, чрез възстановяване на генеалогичния профил на Леонардо, съобщи британският "Гардиън", цитиран от "Сега". Родителите на гениалния художник са Пиеро от Винчи и неговата любима, селянката Катерина. Впоследствие Пиеро се жени четири пъти и има 12 деца. Леонардо никога не се е женил и няма данни да е имал деца, но е имал поне 22 полубратя.

Последното проучване, публикувано в списание Human Evolution, документира непрекъсната мъжка линия, продължаваща 690 години, която започва от дядото на Леонардо, Микеле (роден през 1331 г.), продължава през 21 поколения, като включва пет семейни клона — до 14-те живи потомци на рода днес.

След смъртта си Леонардо оставя след себе си 6000 страници текстове, чертежи и рисунки и десетки лични въпроси, които нямат отговор и до днес. През 2016 г. двамата изследователи от Флоренция осветлиха загадъчния гений, разкривайки генеалогията на Леонардо, заедно с новооткритите гробници на семейството му и 35 живи потомци на баща му, включително и по женска линия. Но те бяха непреки роднини. Най-известният косвен потомък на Леонардо се оказа починалият през 2019 г. режисьор Франко Дзефирели. 

„Тези хора, не биха могли да ни дадат полезна информация за ДНК на Леонардо и по-специално за Y-хромозомата, която се предава през мъжката линия и остава практически непроменена в продължение на 25 поколения", казва Вецози.

В резултат на усилена работа в архивите и дългогодишно търсене на документи, сега е  възстановена цялата история на това тосканско семейство от 1331 г. до наши дни, като вече са идентифицирани 21 поколения. За новооткритите 14 живи роднини Вецози уточнява: „Те са на възраст между 1 и 85 години, и не живеят точно във Винчи, а в съседни общини по тосканското крайбрежие. Сред тях няма известни личности, повече са служители и занаятчии“.

Тяхната ДНК ще бъде анализирана през следващите месеци чрез сравняване на Y-хромозомата с тази на техните предци в древни и съвременни гробни места. Леонардо е бил погребан в параклис в краския замък Chateau d’Amboise в долината на Лоара във Франция. Но по време на Френската революция параклисът е разрушен, като се предполага, че костите на художника са били преместени в по-малкия параклис на замъка, Сен Юбер. Благодарение на последните изследвания скоро това ще бъде установено със сигурност. 

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Оригинален писател не е този, на когото никой не подражава, а този, на когото никой не може да подражава.“

Франсоа Рене дьо Шатобриан, френски писател, роден на 4 септември преди 258 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си