Ренесансовият художник Леонардо Да Винчи (1452 - 1519) има 14 живи роднини, като най-малкия е  на една година. Това твърдят изследователи на фамилната история на италинския гений.

Проучването е част от десетилетен проект, ръководен от изкуствоведите Алесандро Вецози и Агнезе Сабато, насочен към по-добро разбиране на неговия гений, чрез възстановяване на генеалогичния профил на Леонардо, съобщи британският "Гардиън", цитиран от "Сега". Родителите на гениалния художник са Пиеро от Винчи и неговата любима, селянката Катерина. Впоследствие Пиеро се жени четири пъти и има 12 деца. Леонардо никога не се е женил и няма данни да е имал деца, но е имал поне 22 полубратя.

Последното проучване, публикувано в списание Human Evolution, документира непрекъсната мъжка линия, продължаваща 690 години, която започва от дядото на Леонардо, Микеле (роден през 1331 г.), продължава през 21 поколения, като включва пет семейни клона — до 14-те живи потомци на рода днес.

След смъртта си Леонардо оставя след себе си 6000 страници текстове, чертежи и рисунки и десетки лични въпроси, които нямат отговор и до днес. През 2016 г. двамата изследователи от Флоренция осветлиха загадъчния гений, разкривайки генеалогията на Леонардо, заедно с новооткритите гробници на семейството му и 35 живи потомци на баща му, включително и по женска линия. Но те бяха непреки роднини. Най-известният косвен потомък на Леонардо се оказа починалият през 2019 г. режисьор Франко Дзефирели. 

„Тези хора, не биха могли да ни дадат полезна информация за ДНК на Леонардо и по-специално за Y-хромозомата, която се предава през мъжката линия и остава практически непроменена в продължение на 25 поколения", казва Вецози.

В резултат на усилена работа в архивите и дългогодишно търсене на документи, сега е  възстановена цялата история на това тосканско семейство от 1331 г. до наши дни, като вече са идентифицирани 21 поколения. За новооткритите 14 живи роднини Вецози уточнява: „Те са на възраст между 1 и 85 години, и не живеят точно във Винчи, а в съседни общини по тосканското крайбрежие. Сред тях няма известни личности, повече са служители и занаятчии“.

Тяхната ДНК ще бъде анализирана през следващите месеци чрез сравняване на Y-хромозомата с тази на техните предци в древни и съвременни гробни места. Леонардо е бил погребан в параклис в краския замък Chateau d’Amboise в долината на Лоара във Франция. Но по време на Френската революция параклисът е разрушен, като се предполага, че костите на художника са били преместени в по-малкия параклис на замъка, Сен Юбер. Благодарение на последните изследвания скоро това ще бъде установено със сигурност. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Когато получиш нещо лесно, също толкова лесно го пускаш да си отиде.“

Нора Робъртс, американска писателка, родена на 10 октомври преди 76 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...