Невролози от Фрайбургския университет са категорични, че са открили тайната на загадъчната усмивка на модела, позирал за картината „Мона Лиза“ на Леонардо да Винчи, съобщи artnet.com. 

Според доклада на учените всъщност тайна няма, образът на платното е на щастлива жена и това е единствената емоция. По време на проучванията са разглеждани внимателно и сравнени с оригинала осем черно бели репродукции на картината, като всяка от тях има малка промяна в изражението на лицето – то изглежда по-тъжно или по-забавно. Установено е, че 97% от участващите в експеримента са посочили, че на оригиналното платно е изобразена щастлива жена. На 12-те участници в експеримента изображенията с Мона Лиза са показани общо 30 пъти. При всяко показване на картина те е трябвало да кажат дали тя е радостна, или тъжна. Експериментът е показал, че оригиналът на Да Винчи е категорично „щастлив“, обратно на очакванията на учените.

„Ние бяхме изумени“, казва един от съавторите на научното изследване Юрген Корнймайер. Той отбеляза, че не съществува неяснота по отношение на сравняването на щастието и нещастието по отношение на модела и не може да има.

През февруари английският изкуствовед Джонатан Джонс отново лансира версията, че загадъчната усмивка на Мона Лиза се дължи на факта, че жената е картината е болна от сифилис.

Името Мона Лиза произлиза от биографията на Леонардо да Винчи, написана от Джорджо Вазари и публикувана 31 години след смъртта на Леонардо. В нея той идентифицира седящата дама като Лиза, съпруга на богатия флорентински търговец Франческо дел Джокондо. "Мона" е често срещано в италианския език сливане на "мадона", което значи "моята дама", еквивалент на френското "Madam"; така името на картината означава "Madam Lisa". Алтернативното заглавие Джокондата е женски род на Джокондо. На италиански giocondo означава също и „весел, жизнерадостен, жив“ следователно „gioconda“ означава "весела жена". Заради усмивката това име придобива двойно значение. През ХІХ век и „Мона Лиза“, и „Джокондата“ са вече популярни имена на картината. 

 

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 222 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...