БРАНИСЛАВ НУШИЧ, "Автобиография"

"Но от момента, когато разбрах вече по какви пътища се получава служба, аз не се поддавах така лесно на отчаяние. Оставих да мине известно време, докато правителствените среди забравят, че съм свършил университет, и отидох при един началник от друго ведомство.

— Господин началник — започнах аз да излагам е чинопочитание молбата си.

— Какво си работил досега?

— Ами … бях младши подофицер.

— Учил ли си нещо?

— Малко нещо… във войската.

— Това е достатъчно, брат, напълно достатъчно. И аз бях жандармерийски поручик, пък ето ме днес, слава богу! Ако Карагеоргиевите въстаници бяха грамотни, тая страна и до днес нямаше да бъде свободна.

— Точно така! — възхитен възкликнах аз.

Отново постъпих на държавна служба и може би щях да ида далече, ако пак не бе подета същата страхотна кампания срещу мене. Най-напред започнаха да изпращат анонимни писма на министъра, в които му донасяха, че аз съм завършил университет. След това „Гласник“, вестникът на служителите от нашето ведомство, започна открито да пише: „Не може да има напредък в нашето ведомство, докато в него се вмъкват хора, които са завършили университет.“ По-нататък това движение взе още по-широки размери и в Народното събрание бе поставен лаконичният въпрос: „Известно ли е на господин министъра, че се е промъкнал в една държавна служба човек, завършил висше образование?“