АНОТАЦИЯ

В своето поразително проучване Маргарет Джейкъб твърди, че стотиците масонски ложи, основани в течение на осемнайсетия век в Европа, са сред най-важните анклави, култивирали съвременното гражданско общество. Във Франция, Нидерландия, Белгия и Британия те сътворяват нови форми на самоуправление в пределите на един микрокосмос, запълнен с конституции и закони, избори и представителни тела. Това е първата изчерпателна история на свободното зидарство през века на Просвещението, от корените на политическата философия и развитието на тази общност в Англия и Шотландия през седемнайсетия век до Френската революция. Наложително е да се обърне поглед към ложите в търсене на политическа съвременност. В техните рамки се размесва слово, едновременно гражданствено и просветно, в което стари думи като братство и равенство придобиват ново значение. Основана върху неизползвани по-рано архивни източници, книгата ще бъде ценно помагало за всеки курс, свързан със зараждането на съвремието в Европа или с културния мизансцен на Просвещението в континента.

„Образец на новата интелектуална история. Много са пожеланията за съставяне на „социална история” на Просвещението, но малцина са съумявали да го сторят и нито един по такъв великолепен начин. Джейкъб надмогва символиката и ритуала, за да постави по най-убедителен начин масонството в обществения и политически контекст на Европа от осемнайсетия век, а уникалният обхват на проучвателната й работа превръща книгата в истински образец на сравнения. Този пионерски труд – смел, изчерпателен и ярък, - изглежда, ще остане христоматиен по темата за дълги години.” - Гари Кейтс, Университет Тринити

МАРГАРЕТ К. ДЖЕЙКЪБ (74) е професор по история в университетите в Калифорния и Лос Анджелис. Удостоена е с докторска степен от университета в Утрехт, член е на Американското философско общество. Книгата й Просвещението на живо“ е публикувана в САЩ през 1991 г.

ОТКЪС

Въведение

Просвещението в Европа: Раждане на съвременното гражданско общество

В течение на четирийсетте години на ХVІІІ век парижката полиция систематично арестува, обискира и разпитва свободни зидари. Тези събития са ни известни, тъй като сведения за тях са останали в архивите на Бастилията. Агенти, както и поне един местен свещеник, решил да удовлетвори подтиците на своето озлобление, помагат на властите при събирането на информация. В своето объркване полицаите изписват погрешно сборното наименование на тези нови арестанти, само че не името е онова, което ги безпокои. Причините за тревогите им стават очевидни при запознаване с подробните протоколи от проведените разпити. Задържаните чуват постоянно един и същ въпрос: „Не е ли вярно, че това събиране се провежда с цел да бъде избран майстор на ложата, който на свой ред назначава двамина надзорници? Не е ли вярно, че протоколите от избора се предават на секретаря на ордена, М. Перé, който е нотариус?“ Не е ли вярно, „че ведно с разни други масони сте подписали акт за обединяване, с цел да проведете… и това събрание е било организирано, за да избере майстор на ложата? Вие ли съставихте този документ ?“ 

Избори, подписване на акт за обединяване с цел провеждане на събрание, съставен от нотариус правен документ, събрание, свикано с изрично посочената цел да проведе избори – ето ги поводите за притеснения от страна на властите; с тези слова описват те провежданите мероприятия. Отговорите, които по правило получават от задържаните братя и сановници, проявяващи забележително силна амнезия по ред други въпроси, са неизменно положителни. С не по-малка тревога следователите искат да разберат наистина ли ложата се събира „под герба на М. Граф на Клермон“, който през 1743 година става Велик майстор на свободните зидари във Франция. 

Властите са явно объркани. Дали това е нова корпоративна общност с претенции за самоуправление, която използва форми на представителство, може би с външно влияние, може би подривно? Иначе казано, дали тази внесена отвън форма на обществено поведение не е политическа по своята същност и следователно почти без съмнение престъпна? „Всяка организация (както се изразява представител на полицията) е неизбежно опасна за държавата, особено когато е тайна и с религиозен облик.“ Или пък представлява друг вид потенциално рушително обединение, нещо по-добре познато и притеснително, често срещано в историята на Франция: организирано под патронажа на известен аристократ съзаклятие? Естеството на събиранията става дваж по-объркващо, когато при друг случай полицията пристига точно в началото на богато угощение. Проблемът се състои в това, че някои от присъстващите мъже са с най-обикновено обществено положение: гравьор (или бижутер), дребен чиновник от птичия пазар, градинар, търговец на декоративни тъкани и още по-лошо, актьор от Италианския театър, да не говорим за най-забележителния сред всички тях – „негър, тромпетист от Кралската гвардия“. Присъстват още търговец на вино, който е и майстор на ложата, офицери от армията, секретар на някакъв благородник, трима бенедиктински свещеници, придворен камердинер, „джентълмен“ (дребен благородник – б.пр.), „буржоа“, хирург; а при акцията от юни 1744 са арестувани и четири неомъжени жени. Подобна пъстра картина при професионалния и социален статут на участниците срещаме и в други масонски документи от предходното десетилетие. В тях се натъкваме на счетоводители, чернокож мускетар, търговци, както и служител от провинциално финансово съдилище, който е прочут търговец на шампанско. Всички те се обръщат един към друг с „братко“ и непринудено дискутират своята нова принадлежност към свободното зидарство. В онези ранни дни те също са подложени на гонения и в резултат от това принуждавани да сменят постоянно мястото на своите сбирки. 

Но нека объркването на тогавашната френска полиция не се превръща и в наше. Тайното общество, чиито срещи и свързани с тях полицейски разследвания ни занимават тук, не представлява връщане към аристократичните заговори от предишни времена, нито дори към конспиративните практики на традиционните гилдии. Тази потайност няма нищо общо и с енигмите на манастирския живот, на религиозните ордени или на преследваните от стария режим секти. По-скоро ложите на континента са копия на британските, донесли със себе си формите на управление и обществено поведение, развити в условията на особената политическа култура на острова. Мъжете гласуват вече векове наред по време на събрания, при това и от двете страни на Канала. Само че в Британия те правят това съобразно рамките на конституционна структура и национално законодателно събрание, където гласуването е лично, а не съобразно съсловия или местоположение. Заедно с тази особена политическа култура идва на бял свят и нов тип гражданско общество. Личности с избирателни права, по онова време ограничено малцинство в Британия, се идентифицират с политически партии и платформи както на местно, така и на национално ниво. Те четат и дебатират, основават читателски кръгове, клубове и ложи, в пределите на които дават воля на ораторския си талант или обсъждат свързани с литература и философия проблеми. Само че в ложите мъжете стават още законодатели и конституционалисти. Именно тази страна от тяхното поведение поражда тревогите на парижката полиция.

Би могло да изглежда, че точно този конституционен и законотворчески дух привлича и мъжете от континента към първите появили се там ложи. В техните затворени за обществен достъп предели братята опитват нови форми на лични правомощия, като се въплътяват в роли на управляващи, но и на опозиция. Едно от най-ранните писма, с които разполагаме, изпратено от френски масон до брат в провинцията, хвърля обилна светлина по въпроса. Явно в местното масонско ръководство на Париж е настъпила някаква промяна. Пишещият оттам, някой си М. Калвие, ненаситен заявител и (човек би предположил) консуматор на шампанско, уведомява свой брат, търговец на вина в Епернé, град от сърцето на област Шампан: „Ще намериш нашата почтителна поръчка малко променена, когато се завърнеш; законодателната власт премина в други ръце, по-извисени в делата на истината, само че не дотам изкусни с мистрията (тоест в масонските работи).“ Въпросната промяна предизвиква тревога у М. Калвие. За нас е интересен начинът, по който дава израз на тези свои тревоги: „Можем дори да се опасяваме от вероятността да се промъкне някакъв повей на деспотизъм; но ти ги разбираш по-добре от мене тия неща. Това е най-опасната отрова за всякакъв вид общества и предвестник на почти сигурен крах и за най-добре организираните републики.“ Тук ставаме свидетели на една нова форма за общуване, която в крайна сметка ще даде представа за това как биха могли да се организират общества и управления. Може би най-накрая откриваме първите етапи от формирането на съвременното гражданско общество. Ложата, философското общество, научната академия се превръщат в опорни стълбове, както отдавна твърдят философи от рода на Ю. Хабермас и някои историци, за републикански и демократични форми на управление, кристализиращи бавно и колебливо в Западна Европа от края на ХVІІІ век нататък. Трябва да се върнем към полицейските доклади, защото те имат много да ни кажат.

Често пъти парижките арести се провеждат в частни домове. Но докладите показват още, че понякога масоните се събират из местни кръчми. Повечето мъже са млади, занимават се с търговия, но което е особено важно, идват от различни краища на града, а професиите им са от естество да ги свързват с най-пъстра човешка палитра. Разнородно, като описателен термин, не отразява точно характера на групата, на която се натъква полицията. За последната няма друга логична обосновка, освен интригантство и поквара (в един от докладите се прокрадва подозрение в содомия), което да обясни защо мъже от толкова несъпоставими житейски слоеве, необвързани от какъвто и да било видим общ интерес, местоживеене, наклонности или качества, ако изключим може би търговията, ще се съберат по собствена воля, за да подпишат правен документ, ще се считат за „конституирани“ от акт за обединяване – съставен, изглежда, от тях самите, – за да пируват след това заедно, със или без жени, а най-накрая, но не и по важност, ще привлекат в средите си свещеници, към които полицията проявява специален интерес. Що се отнася до събирането, в което участват и жени, няма никакво основание те да се разглеждат другояче, освен като пълноправни участнички, независимо от положените по-късно усилия за тотално закриване на техния достъп до средите на френското масонство, една стъпка, предприета именно в края на четирийсетте години от същото столетие. 

Задържането на сановниците от ложите – обикновените братя са освободени с предупреждение за това, че подобна дейност е забранена – сигурно е било голямо премеждие за тях. Различните затвори, в които били преднамерено въдворени с цел да нямат връзка помежду си, докато трае разследването, се обитават от пъстроцветно общество нежелани елементи – поне такива били в очите на полицията. Нейните списъци изреждат имена на свободни зидари редом с такива на рутинни затворници, каквито са проститутки, янсенисти, продавачи на забранени книги, някакъв мъж, който се мислел за истинския син на Луи Четиринайсети и неговата метреса, мадам дьо Ментенон, както и друг, който пък предизвикал скандал в операта. Въпреки протестите от страна на масоните, които заявяват, че не са сторили „нищо против религията, против държавата, нито пък против добрите нрави“, полицията държи да научи техните пароли, подробности около тайните им церемонии и най-вече причините за събиранията им поначало. Един от агентите използва в докладите си смущаващи аналогии и метафори, когато описва масонски събирания и одеяния. Той споменава „първосвещеника на масоните“ и „неговите августейши и архиерейски одежди“, както и „комплект блестящи масонски инструменти“, като допълва, че „великият масонски архиерей е станал велик първосвещеник“. Възможно ли е това да са религиозни еретици в нова премяна? Може би поредна версия на омразните янсенисти, религиозни реформатори, които всякога са тревожили властите и които са държани под безкомпромисно наблюдение. 

Запитан защо стават свободни зидари и плащат не съвсем незначителната приемна такса от 24 ливри, един от задържаните казва: „… защото достойни мъже са го запознали с движението и защото смята, че то е оторизирано от Графа на Клермон.“ Така на бърза ръка прехвърля отговорността върху по-високопоставените в социално отношение от него. Поуспокоена, полицията освобождава масоните, макар неколцина да плащат тежки глоби, като предупреждава всички, че подобни събирания са забранени. Кардинал Фльори (поч. 1743), пръв министър на Франция, наистина ги е забранил. Той ги разглежда като британски феномен, внесен от неговия велик съперник, и следователно неизбежно с подривен характер. Безпокойството на френския държавник се засилва от войната, бушуваща на север, където Париж през 1744 година за пореден път (и окончателно) окупира Австрийска Нидерландия. Несмутени от тези притеснения, френските свободни зидари продължават да се срещат. През петдесетте години, дълго след смъртта на Фльори, братството съумява да завоюва обществен престиж и по този начин търпимост от страна на властите. Но това е резултат от продължителен процес, започнал още през двайсетте години на века. В тези ранни десетилетия събранията са строго забранени, тъй като с тях, както постановяват полицейските разпоредби, „противници на реда правят опити да разклатят устоите на религиозните принципи в човешкото съзнание, както и на преклонението пред Силите, установени от Бог“. Според логиката на управляващите събранията крият присъщо социално значение. 

 Още преди да се сдобият с обществено признание, новообразуваните обединения не се плашат лесно. Те отговарят на своите обвинители с печатано слово, макар скрити зад паравана на безопасната анонимност. През 1744 година масоните от Париж се хващат за печатарските преси, за да обявят, че „свободното зидарство с право се назовава Школа за добродетел… Братството, което властва помежду им, представлява… пръв случай, при който мъже проявяват истински интерес към нуждите един на друг. Париж и Лондон са двата града на света, в които те са най-многобройни.“ А как характеризират своите гонители и клеветници? „Профаните са хора, които жертват своята почтеност срещу изгода и придружаващите я почести в този живот.“ Масонският речник определя враждебно настроените немасони като „профани“. А сред нападките от тяхна страна особено енергично опровергават обвиненията в безнравственост. До края на столетието те ще бъдат заклеймявани още като либертинци и содомити. Отчасти в отговор на това масоните ту ще привличат жени в своите колони, ту ще търсят начини да ги държат настрани. За техните (често пъти клерикални) критици причината за последното е пределно ясна: За какво им е на жените да се упражняват в методи на управление? 

В сравнение с предполагаемата себичност на профана, масонското верую прокламира универсална етика: „Всички честни мъже са свободни зидари; техните закони са общоприети и валидни за всички хора.“ Но какво в крайна сметка ще дойде да „замести предизвиканите от страсти ексцесии“ и установи ред между човеците? Безкомпромисният отговор е изложен в масонски трактат от 1744 година: „Свещеният закон на масоните; за тебе е отредена тази работа; от тебе зависи да се премахне престъпността, да се накаже престъпникът, да се защити невинният, да се подкрепи слабият, да се направят хората щастливи. О, позор за природата! О, сбъркано човечество! Повярвало, че няма как да си свободен, без да бъдеш и престъпник. Роб ли трябва да станеш, та да си добродетелен? Да, братя мои, това е нашето условие; страстите ни се нуждаят от закони, нашите несправедливи и безразсъдни пориви трябва да бъдат впримчени.“ 

Масоните защитават и оправдават своите действия с някои силни изрази: свобода срещу робство, невинност върху фона на суета и себичен интерес. Изводите от подобни приказки, ако някой реши да стигне до тях, са наистина подривни. Само че предлаганият тук масонски подход към държавната власт предполага аналитичен поглед навътре, към самореформиране, към добродетел и най-вече – към разум. Самозащитата пред лицето на обществеността, дори „под заплаха от наказание“, също трябва да намери своето място, но истинската „работа“ на свободния зидар се изразява в това, че „в негово присъствие всичко се променя, всяко нещо във вселената се обновява и преобразува, установява се ред, проумяват се измеренията и ролята на нещата, следва се дълга, следват се повелите на разума, осъзнават се тези на мъдростта; смъртните, без да изменят на своята природа, се виждат в нов човешки облик.“ С две думи, тези нови човеци се открояват със самодисциплина, благотворителност помежду си, а новата им етика произлиза от наскоро прегърнат идеализъм, олицетворен от тяхната отдаденост на свободното зидарство.

Откриването на лична нравственост в светско побратимяване и „законите“, прокламирани посредством тясно общуване, може и да не вещае нищо добро за религиозните институции, които по традиция смятат за своя територията, свързана с постановяване на закони и правила за нравствено и – не на последно място – благотворително житейско поведение. А какви изводи ще си направи държавата? Имат ли от какво да се боят светските по своята същност власти? Цитираното ранно масонско съчинение опитва да внесе успокоение по този твърде деликатен въпрос. Това се прави посредством разясняване на представата относно гражданската добродетел и собствената роля на свободните зидари в „републиката“. На първо място те обясняват, че имат такава собствена роля. След това се впускат в разсъждения по въпроса защо само мъже от определени професии и занаяти, които според самите тях не са от голямо значение за „републиката“, получават въпреки това най-голяма почит и висока оценка. Истинските герои и мъдреци, обясняват свободните зидари, биват два вида: ония, които се опълчват срещу всеки риск, включително пред този да загинат, за да бранят своите съграждани, да мъстят за понесените от народа загуби и така да разширяват пределите на империята. Les Sages коват законите. Разбира се, двата типа са напълно съвместими: „Един велик законодател, както и един велик воин, предоставя на Републиката равни по мяра преимущества на закона и оръжието“. И сега идва посланието: „Истинските масони са герои и мъдреци.“ В добавка към всичко това те вярват в Бог и са верни на принца. Истинският принц на свой ред е баща на народа; той е добър и справедлив.

Маргарет К. Джейкъб, „Просвещение на живо. Свободно зидарство и политика в Европа през ХVІІІ век“, "Класика и стил", 2016

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 475 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили