АНОТАЦИЯ

Франсоа Рабле е създателят на смеховата терапия, която особено много се практикува в редица болници по света през изминалото столетие. Хората, които са чели единствения му роман „Гаргантюа и Пантагрюел”, не знаят тази много съществена характеристика от неговия живот, това не го знаят дори и лекарите, които трябва да са много задължени на Рабле, защото той е бил един от най-великите лекари на своята епоха. 

Арт терапията обаче възниква сравнително късно, почти едновременно в Англия и САЩ през 40-те години на миналия век. В Англия идеята за използване на материали и методи на изобразителното изкуство идва от художници. Ейдриан Хил – преподавател в училището по изкуства “Св. Мартин” в Лондон, заболял от туберкулоза и бил принуден да постъпи в санаториум за лечение. Успял да съхрани своя оптимизъм и равновесие по време на престоя си там, като продължил да рисува. Скоро извоювал разрешение да използва бои в стаите на другите пациенти, за да прекарват времето си по по-творчески и полезен начин. Той въвел и термина “арт терапия”, макар че не осъзнал, че хората ще използват възможността да изразят чрез рисуването преживени травми и емоции. По-късно арт терапията се развива като отделна форма на психотерапия от така наречените “креативни терапии”. 

Правенето на изкуство се счита за възможност за автентично и спонтанно себеизразяване, използвайки въображение. Това преживяване с времето може да доведе до личностно осъществяване, емоционално коригиране и възстановяване. Творческият процес се използва, за да помогне на хората да се справят по-добре със стреса, да отработят травматични преживявания, да повишат познавателните си способности, да имат по-добри взаимоотношения със семейството и приятелите си, да се наслаждават на жизнеутвърждаващото удоволствие от творческото преживяване.

Ние, от издателство „Ludite” - от латинския глагол ludo, ludere, който означава играя, сме избрали нарочно това име на издателството си - повелителната форма на глагола във второ лице множествено число, или иначе казано ИГРАЙТЕ, за да поканим още веднъж всички да играят, да се забавляваме, да се върнем към такива фундаментални сфери на културата като красивото и възвишеното, които не са нищо друго освен игра на въображението и разсъдъка, игра на фантазията и разума. Защото извън играта е невъзможна не само естетическата способност за съждение, но е невъзможно и самото изкуство, което в някаква степен се оказва игра на душевните способности. Тази игра е конструиращ фактор не само в сравнително по-тясната естетическа област, но и в несъмнено по-широката област на културата изобщо.

Оцветяването на книги (кой е решил, че става дума само за възрастни?) стана модерен начин да релаксираш, като останеш сам със себе си и като се фокусираш върху нещо, което ти носи удоволствие.  Самостоятелна креативна игра. Това е някаква  форма на психотерапия, която използва материали от изобразителното изкуство. При нея важното е успокояващият израз на емоции, преживявания и психично-културни съдържания. Тази игра дава възможност за отпускане и  в същото време за спокойно съсредоточаване в един артистичен свят на цветове, а рисуващият получава много нова и синтезирана информация, увеличаваща широтата на неговото себепознание и възприемането на собствената личност като единна цялост. 

Издателство „Ludite” представя първата оригинална българска книга за оцветяване с авторски рисунки на Валентина Иванчева. Първата книга от тази поредица, възхваляваща някои места от българските красоти, е посветена на архитектурно-парковия комплекс “Дворецът”, който се намира на около 2 км югозападно от центъра на Балчик. Той представлява комплекс от вили и други постройки, разположени на брега на Черно море и е една от главните забележителности на Северното Черноморие. Включен е в Стоте национални туристически обекта на България.

Архитектурата на Двореца включва два основни елемента – сграден фонд и Ботаническа градина с парк. Част от парка е превърнат в  ботаническата градина, която е изградена през 1955 г. от академик Даки Йорданов, ректор на Софийския университет „Климент Охридски” по онова време. Общо има 46 сгради и 170 архитектурни, археологически и исторически паркови елемента. В архитектурата на двореца се преплитат старобългарски, готически, ориенталски и мавритански елементи. Комплексът включва още спомагателните постройки и редица вили. Други популярни забележителностите са градините, наречени "Божествената градина", "Английският двор", "Градината с кръстовидното водно огледало", "Гетсиманската градина", "Мостикът на двореца и гаражите за яхти", юзината и "Мостът на въздишките", "Алеята на виното","Алеята на вековете" "Висящите тераси", гробът на кралица Мария и други.

Валентина Иванчева, „Дворецът и градината в Балчик”, изд. „Ludite” , 2016

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…