АНОТАЦИЯ

Олдъс Хъксли е велик британски писател, модерен класик, станал световноизвестен с романа   антиутопия  „Прекрасният нов свят“. Но „Изток - Запад“ предлага да прекрачите през   „Дверите на възприятието“, друга забележителна творба  на  Хъксли, и заедно с него да се  впуснете в разтърсващо пътешествие из човешкото съзнание.

Писателят описва промяната в човешките възприятия при приемането на мескалин. Това  е упойващо вещество от  кактуса пейот, използвано от мексиканските индианци. През май 1954 г. той приема мескалин в присъствието на съпругата му и психиатърът д-р Хъмфри Озмънд.  И сетне описва преживяното . Какво е то? Полет  във визуална вселена, в която няма време, а ежедневният живот не съществува.  Това са  необикновени  усещания, през призмата на които познатият ни свят става напълно непознат.  Но по-важното е, че Хъксли и без въздействието на дрогата достига до фини философски прозрения, акушира забележителни изводи за раждането на изкуството и раждането на религията, както и за мястото на битието в човека и за мястото на човека в битието.  Предпочитаният от британеца инструментариум са понятия от аналитичната психология,  тъй като той отлично познава научните постижения за влиянието на упойващи вещества върху човешкото съзнание.

Олдъс Хъксли освен белетрист, е и поет, и не случайно избира заглавие, внушено му от една строфа на колегата си по поетическо вълшебство Уилям Блейк. И тя е: „Ако дверите на възприятието се прочистят, всичко ще ни се яви каквото е – безкрайно“.  Но настоящето издание, освен есето му за „Дверите“, включва и своеобразното му продължение, озаглавено „Раят и адът“. В него класикът прави съпоставка между  преживяванията си под въздействието на мескалина и понятията за рай и ад. С други думи и в тази книга  Хъксли ни въвежда в зашеметяваща панорама от невероятни образи, картини и философски визии и ни майсторски ни съпровожда из безпределния космос на човешкото съзнание.

И още нещо много интересно: Джим Морисън е бил толкова поразен от „Дверите на възприятието“,  че това е било решаващо при избора на име за групата му „Дорс“.

Преводът е дело на Зорница Христова,  а новото заглавие на е част от поредицата „Извори“. До този момент в нея са излезли „Пир“ от Платон, „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Фрагменти“ от Леонардо да Винчи, „Реч за достойнството на човека“ от Джовани Пико дела Мирандола, „Преброяване на лудите“ от Настрадин Ходжа и „Монадология“ от Готфрид Лайбниц..

ОТКЪС

Способността да се видиш така, както другите те виждат, е нещо много важно. He по-малко важна е дарбата да виждаш другите така, както се възприемат самите те. Но какво става, когато тези други принадлежат към друг биологичен вид и населяват съвсем различна вселена? Как например нормалните да разберат какво значи да бъдеш луд? Или как, без да се преродим като поети, медиуми или музикални гении, можем да посетим световете, които са били дом на Блейк, Сведенборг и Йохан Себастиан Бах? Как човек с крайна степен на ектоморфия и церебротония да се постави на мястото на някой, който страда от ендоморфия и вътрешни болести или, освен при специални условия, да сподели болката на онзи, който е на границата на мезоморфията и соматонията? За чистия бихейвиорист такива въпроси, предполагам, са безсмислени. Но за онези, които приемат теоретично онова, което практиката потвърждава – а именно, че опитът има както външни, така и вътрешни аспекти – поставените проблеми са истински, дори още по-сериозни, защото са или напълно нерешими, или могат да се решат само при изключителни обстоятелства, които не са достъпни за всеки. Например почти е сигурно, че никога няма да разбера какво е да си сър Джон Фалстаф или Джо Луис. От друга страна, винаги ми е изглеждало възможно чрез хипноза или автохипноза, чрез систематична медитация или подходящ наркотик да разбера отвътре онова, за което говорят халюцинаторите, медиумите и дори мистиците.

От онова, което бях чел за въздействието на мескалина, аз предварително бях убеден, че този наркотик ще ми позволи поне за няколко часа да посетя вътрешния свят, описан от Блейк и останалите. Но не стана така, както очаквах. Очаквах да лежа със затворени очи и да виждам разноцветни геометрични фигури, движеща се архитектура, богато украсена с диаманти и приказно красива, пейзажи, сред които се разхождат благородни същества, символни драми, които постоянно трептят на ръба на крайната развръзка. Но явно не бях взел предвид особеностите на своя тип мислене, на своя темперамент, възпитание и навици.

Никога през живота си не съм умеел да визуализирам. Думите, дори просмуканите от значение думи на поетите, не рисуват в ума ми картини. Никакви полусънни видения не ме посрещат при дверите на съня. Когато си спомням нещо, споменът не ми се представя като ясно изображение на предмет или събитие. С усилие на волята мога да извикам в ума си не много отчетлив образ на случилото се вчера следобед или на начина, по който Лунгарно изглеждаше, преди да разрушат мостовете, или на Бейсуотър Роуд по времето, когато единствените автобуси бяха малки и сини и теглени от стари коне със скорост три и половина мили в час. Но тези образи нямат никакъв самостоятелен живот. Те се отнасят към истинските, сетивни обекти също както призраците на Омир се отнасят към хората от плът и кръв, дошли да ги посетят в света на сенките. Само при висока температура образите в ума ми стават независими. За онези, които добре умеят да визуализират, вътрешният ми свят сигурно изглежда странно сив, ограничен и безинтересен. Това бе светът – жалък наистина, но затова пък мой, – който очаквах да видя преобразен в нещо съвсем различно.

Промяната, която настъпи, съвсем не бе драстична. Половин час след вземането на наркотика забелязах бавния танц на златни светлини. Малко по-късно се появиха пищни червени повърхности, които растяха и набъбваха от ярки точици енергия, които вибрираха с постоянно променяща се, геометрична жизненост. Следващият път зад затворените ми клепачи изникна комплекс от сиви структури, сред които изникваха непрозрачни бледосинкави сфери и след появата си безшумно се плъзгаха нагоре, извън полезрението ми. Но нито веднъж не видях лица или силуети на хора или животни. Не видях никакви пейзажи, нито огромни пространства, нито магическа растителност и метаморфозиращи сгради, нищо смътно напомнящо на драма или притча. Другият свят, в който ме допусна мескалинът, не беше светът на виденията; той съществуваше там вън, в онова, което можех да видя с отворени очи. Голямата промяна беше в областта на обективните факти. Онова, което се случваше с моята лична вселена, беше сравнително маловажно.

Взех хапчето в единадесет. Час и половина по-късно седях в кабинета си и гледах втренчено малка стъклена вазичка. Тя съдържаше три цвята – изцяло разцъфнала португалска роза, седефенорозова, с по-ярки, по-огнени оттенъци в основата на всяко листенце; един огромен пурпурно-кремав карамфил; и – бледолилав в края на прекършената си дръжка – яркия хералдичен цвят на ириса. Подредено случайно и временно, малкото букетче нарушаваше всички правила на добрия вкус. Същият ден на закуска бях поразен от жизнения дисонанс на цветовете в него. Но сега това вече не ме занимаваше. Това, което виждах, не бе едно необичайно подреждане на цветя. Виждах онова, което е видял Адам в утрото на своето сътворение – чудото, миг след миг, на голото съществуване. 

– Хубаво ли е? – попита някой. (През тази част от експеримента всички разговори се записваха на диктофон, така че имах възможност да опресня паметта си за казаното.)

– Нито е хубаво, нито лошо – отговорих аз. – Просто е.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.