„Презираните се стараят да си придадат презрителен вид“.
из „Прекрасният нов свят“
„Човек не може да консумира много, ако си седи мирно и си чете книжки“.
из „Прекрасният нов свят“
„Човек трябва да бъде обиждан и огорчаван, защото в противен случай той не би могъл да измисли действително свестни, пронизващи като рентгенови лъчи фрази.
из „Прекрасният нов свят“
„Чувството се спотайва именно в този промеждутък от време между желанието и неговото осъществяване“.
из „Прекрасният нов свят“
„Опитът учи само способния да се учи“.
„По-лесно е да съчиниш десет правилни сонета, отколкото добро рекламно съобщение.”
„Светът едва сега започва да се ограмотява.”
„Фактите не престават да съществуват само защото някой ги игнорира.”
„Който се преструва, че подтиква хората към размисъл, него го обичат. Който наистина го прави, него го ненавиждат“.
„Докато хората почитат Цезарите и Наполеоновците, ще има Цезари и Наполеоновци, които да ги правят нещастни“.
„По-лесно е да съчиниш десет правилни сонета, отколкото добро рекламно съобщение“.
„Фактът, че хората малко се поучават от уроците на историята, е най-важният урок, на който ни научава историята“.
ОЛДЪС ХЪКСЛИ - британски писател, поет, драматург, публицист и автор на пътеписи, роден на 26 юли 1894 г. Едно от най-известните му ранни произведения е антиутопичният роман „Прекрасният нов свят“ (1932, издаден на български), в който със средствата на научната фантастика е описан един нечовечен, технологизиран, безчувствен свят на бъдещето от XXVII век. Затова и авторът е сравняван с Джордж Оруел и неговата книга „1984“. От по-късните му творби най-прочута става „Дверите на възприятието“ (1954) - есе. Именно от „Дверите“ музикантът Джим Морисън заимства името на групата си - Дорс ( двери, врати). Преди това самият Хъксли взаимства заглавието от известна строфа от поезията на Уилям Блейк: "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е, безкраен." Хъксли става по своеобразен начин съавтор на термина психаделик. На смъртното си легло моли съпругата си да му инжектира мускулно ЛСД, и умира под въздействието на дрогата, както десетилетия по-късно ще направи и Тимъти Лиъри - американски психолог и автор на книги, известен най-вече с изучаването на ефектите на психеделичните наркотици и с позицията, насърчаваща свободата на тяхното използване.