167 заглавия се състезават за най-добър роман, написан на немски език, съобщи германската преса. Става дума все за излезли през последната година произведения от Германия, Австрия и Швейцария. Книгите са дело на 110 издателства, което е рекорд в 10-годишната история на наградата, отбелязват от Борсовия съюз на германските книжари със седалище във Франкфурт на Майн, цитирани от "Дер щандарт". 

Традиционно повечето издателства за германски - 80 на брой. 90 от заглавията са издадени тази пролет, 66 ще се появят на пазара до есента. 11 се продават от есента. Всяко издателство има право да участва с до две заглавия. Журито е седемчленно, като всяка година членовете му се избират наново.

Германската книжна награда е най-важното отличие в бранша и се връчва всеки октомври в началото на Франкфуртския панаир на книгата.Победителят получава 25 000 евро и романът му става автоматично бестселър. Миналата година честта се падна на Луц Зайлер за романа му "Крузо".

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...