„Мъжка страна“ – дебютният роман на Хишам Матар, ще излезе на български на 15 март в превод на Надежда Розова, съобщи издателство ICU. Това е й книгата, който носи световна слава на автора й – номинация за „Букър“, за роман на годината на в. „Гардиън“ за 2006 г., наградата „Ондатджи“ и приза на писателите от Британската общност за 2007 г.            

 

Точно преди година издателството пусна и „Анатомията на едно изчезване" – друг успешен роман на Матар.

„Мъжка страна“ описва ситуация, много сходна с живота на самия автор: бащата на деветгодишния Сюлейман е арестуван и хвърлен в либийски затвор заради политическите си убеждения и дейност. В романа обаче Фарадж – макар и пребит – се връща при семейството си.

„През лятото на 1979 г., когато Триполи е горещ като пъкъл, човеците зловещо приличат на демони, а детските игри са умален модел на мъжките борби и вилнеещото в страната насилие, 9-годишният Сюлейман разказва за лятото на своето принудително възмъжаване. В една мъжка страна, където жените са чудати същества, мъжете преуспяват в бизнеса, пишат поезия, преподават история, организират бунтове, правораздават. Но също изтезават други мъже, изнудват и ограбват други мъже, екзекутират други мъже - публично, със зловеща тържественост.

В тази страна покой носи хладната женска длан, сладкодумният разказ на мама. Сред уханието на чай, сусам и хариса женската крехкост е опора на мъжката твърдост.

Ала за детето единственото възможно оцеляване са изгнанието и раздялата“, се казва в анотацията на книгата.

ХИШАМ МАТАР е роден през 1970 г. в Ню Йорк, където баща му работи за либийската делегация към Обединените нации. Не след дълго семейството се връща в Триполи, за да прекарат там следващите шест години. През 1979 г. бащата, Джабала Матар, е обвинен в реакционизъм спрямо либийския революционен режим и принуден да потърси убежище в Египет. Заминава цялото им четиричленно семейство. Хишам и по-големият му брат Зиад завършват средното си образование в Кайро, след което заминават да учат в Европа, съответно във Великобритания и Швейцария. От съображения за сигурност, крият истинската си самоличност – представят се за синове на баща египтянин и майка американка. Това донякъде оправдава арабския им външен вид и американския им английски. За съжаление обаче се оказва, че Египет не е онова безопасно и сигурно място, което баща им търси. През 1990 г. Джабала Матар е отвлечен. Оттогава се води безследно изчезнал. През 1996 г. семейството получава две писма с почерка на бащата, в които той пише, че отговорността за отвличането му е на Египетската тайна полиция (Мухабарат). Те го предават на либийския режим. Следите на Джабала се губят в прословутия затвор „Абу Салим“ в сърцето на Триполи. И до днес съдбата му не е ясна.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.