В Пловдив почина поетът дисидент Петър Манолов, съобщи plovdiv-online.com. Той беше на 76 години. Опелото ще е утре, 8 февруари, от 11 ч. в черквата на Централни гробища.
ПЕТЪР МАНОЛОВ е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Учил е в Сунгурларе, във военното училище в Силистра и Софийския университет „Климент Охридски". Бил е възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона. В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. Независимото дружество за защита правата на човека в България и обявява гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа" и световните медии. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията на Манолов. Следват арести, назначаване на денонощна охрана, заплахи за малолетния Манол (худ. Моно Петра) и защита от международната демократична обшественост; юристи, журналисти, поети и писатели; Курт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсбърг, Уилям Стайрън, Рене Таверние, Блага Димитрова и др., а на 20 май 1989 г. Петър Манолов е екстрадиран от страната. В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа" (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата" (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността") се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ". Сътрудничи на сп. „Континент", в. „La Pensée Russe",” Радио Франс Ентернасионал” и на парижкия клон на „Амнести Интернешънъл”. Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели. Управлява издателство „Народна култура" (1997–2002), но e уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски. Последните години от живота си Петър Манолов живее в Пловдив.
Стихосбирки от Петър Манолов:
Докато стана пясък", стихове, ДИ, Варна, 1980
„Весене", стихове, ДИ Варна, 1982
„Две поеми", Кръг 39, София, 1990
„Кръгова отбрана", стихове и поеми, ИК Български писател, София, 1991
„Епиметей", стихове и поеми, ИК „Христо Ботев", София, 1993
„Кобни думи", избрани терористични стихове за отбрана, Малък Сечко, 2011, второ издание
