Програма "Христо Ботев", БНР

На 7 февруари през 2016 г. си отиде Петър Манолов. Той е български поет, дисидент, член на Съюза на българските писатели. Един от основателите на профсъюз „Подкрепа“, фондация „Болната планета-ВЗОВ“ и св. Урбань. 

Петър Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно училище в Силистра и завършва Софийския държавен университет. Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 г. се заселва за постоянно в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.

В началото на 1989 г. е арестуван като секретар на учреденото на 16 януари 1988 г. НДЗПЧБ (Независимо дружество за защита правата на човека в България) и обявява гладна стачка отразявана от Радио „Свободна Европа“ и световните медии. През февруари 1989 г. ЦК на БКП разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с обсъждане и заклеймяване на поезията по цитати.

В емиграция участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“. Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Завръща се от Франция и през 1991 г. е избран за главен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да домакинства международна конференция за правата на кюрдите в София (1995), и подсилва гласове против смъртната присъда на йеменски поет, тибетски електротехник, както и международно огласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.

Управлява държавното издателство „Народна култура“ (1997 – 2002) и е уволнен от правителството на Симеон Сакскобургготски. Умира на 7 февруари 2016 г. в Пловдив.

За поета Петър Манолов разказва в “Нашият ден“ независимият журналист, автор на документалния филм „Чуй“ Диана Иванова:

“Той по някакъв начин дори посмъртно стана знаме именно на това желание човек да не живее в окупирана държава и в държава, в която има срастване на мафиотски дружества и структури. Неговият глас през последните години зазвуча още по-актуално и стряскащо с това, което още тогава е искал да ни каже.

Особено тези документални записи в Държавна сигурност, които излязоха и самото семейство не бяха виждали. Много се радвам, че откриването на тези записи стана преди смъртта му.

През 2012-2013 г. търсихме кадри за документалния филм за “Свободна Европа“ във всякакви възможни архиви и това съвпадна с един процес, в който пък търсихме документи, защото ни беше възложена една задача.

Снимайки в архивите за моя документален филм, видяхме много филмови ленти и тогава разбрах, че има огромен филмов материал от касети от разпити от стари фирми, предадени от различните окръжни управления на МВР.

Материал, който не е подреден, не е архивиран, така започна и желанието ни да извадим част от тези архиви и да ги представим на една по-широка публика.“

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот