Днес, 15 януари, в Русия отбелязват 125-годишнината от рождението на поета Осип Манделщам. В почти всички културни институции на Москва са подредени изложби с оригинали и копия на негови ръкописи, организирани са множество литературни четения, прожекции на филми, изнасят се лекции. Утре в дома на руския емигрант, носещ името на Солженицин, ще се проведе кръгла маса, посветена на живота, творчеството и влиянието на Манделщам в световната литература.Предвижда се годишнината да се отбелязва през цялата 2016 г.
Манделщам е роден във Варшава. През 1897 г. семейството се премества в Петербург, където от 1900 до 1907 г. бъдещият поет учи в знаменитото Тенишевско училище - една от най-модерните гимназии в Русия по онова време. През 1908-1909 г. посещава лекции в Сорбоната и Хайделбергския университет, а от 1911 до 1917 г. с прекъсвания е студент в историко-филологическия факултет на Петербургския университет. Започва да печата стихове в престижни списания като „Аполон“, „Хиперборей“ и др. от 1910 г. като се придържа към популярната тогава в Русия поетика на символизма, но в края на 1912 г. се присъединява към групата на акмеистите. Първата му стихосбирка „Камък“ излиза през 1913 г. (второ разширено издание - през 1916 г., трето и най-пълно - през 1922 г.). Стиховете, които пише по време на Първата световна война и Гражданската война в Русия, издава в сборника си стихове „Tristia“ през 1922 г. През 20-те години издава още стихосбирките „Втора книга“ (1923) и „Стихотворения“ (1928), две книги проза - „Шумът на времето“ (1925) и „Египетска марка“ (1928), пише и литературно-критически статии във вестниците.
След 1928 г. съветските издания спират да печатат негови стихове, като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради антисталинистката му епиграма „Живи уж, а не чувстваме свойта земя“, написана през декември 1933 г., от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж. През 1938 г. е отново арестуван поради изфабрикувани политически обвинения и е изпратен в лагер. В края на следващата година заради изключително тежките условия се разболява от тиф и умира на 27 декември в транзитния лагер „Вторая речка“, от който лагерниците са били изпращани на Колима (там са се намирали най-страшните лагери, в които човек е оцелявал само по изключение). Манделщам е реабилитиран посмъртно: през 1956 г. - за делото от 1938 г., и през 1987 г. - за делото от 1934 г.
Уникалното е, че публикуваните му стихове са запазени благодарение на съпругата му Надежда Манделщам, която ги научава наизуст (било е невъзможно по времето на управлението на Сталин да бъдат съхранявани в писмен вид) и ги записва на хартия едва през 60-те години на ХХ век. Тогава те са изнесени нелегално от СССР и са напечатани за първи път на Запад. Негови стихове за пръв път след смъртта му започват да се печатат в съветски издания по време на т. нар. „перестройка“. Днес, както в родината си, така и по света, той е смятан за един от най-големите руски поети от първата половина на ХХ век.
На български са публикувани две негови книги – „Стихотворения” (2012, изд. „Захарий Стоянов”) и „Небехранилище” (2012, изд. „Ерго”). И двете са в наличност в големите книжарници.
