Институтът за литература при БАН възобнови проекта „Литературни анкети“, започнат от проф. Иван Сарандев през 1974 г. Първата голяма анкета е с поета литератор Ани Илков  и е проведена от Боряна Владимирова.  Тя е озаглавена „Сеч и меланхолия”.

Ани Илков  е знакова фигура за почитателите на съвременната българска поезия. Автор е на стихосбирките: "Любов към природата" (1989; 2004), "Поля и мостове" (1990), "Любовници" (1991), "Изворът на грознохубавите" (1994), "Етимологики" (1996), "Зверовете на Август" (1999) и "Мала АзиЯ на душата" (2004). Приема се, че неговото творчество бележи прехода към постмодернизма в българската литература, и най-вече в поезията.

Илков е завършил „Българска филология“ в Софийския университет, където по-късно – след около година работа в металургичния комбинат в Кремиковци – става преподавател по възрожденска, а после и по българска литература от първата половина на ХХ век. Бил е гостуващ лектор по български език и литература във Великобритания (1997 – 1999, 2010 – 2013) и Индия (2006 – 2007). Бил е в състава на журита на наградите, „Хеликон”, „Иван Николов” и на други литературни конкурси. Илков е сред основателите на „Литературен вестник”.

Научните  интереси на авторката на анкетата Боряна Владимирова  са в областта на българския символизъм, диаболизъм и съвременна българска литература. Участвала е в научноизследователски проекти на Института за литература: „Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник)“ (от 2020) като външен сътрудник и автор на речникови статии.

Сборникът „Сеч и меланхолия” може да се намери в „Български книжици”, които публикуваха на сайта си съдържанието на томчето:

  • Ани Илков - див петел и елен едновременно
  • Невъзможна идилия
  • С поглед към звездите
  • Сеч и меланхолия
  • Академична казарма, литературна бохема
  • По женските коси ли се издигнах
  • Успение, Възнесение, снизхождение
  • Ужас и унес

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Театърът е безкрайно възхитителен, защото в голяма степен всичко се случва случайно. Много прилича на живота.”

Артър Милър, американски драматург, роден на 17 октомври преди 111 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина