Women's Prize for Fiction (Женската премия за художествена литература), известна преди като наградата "Ориндж", отбеляза 25-годишнината си с гласуване от публиката за най-добрия роман в историята на наградата. Романът на Чимаманда Нгози Адичи "Половин жълто слънце", който е печелил наградата през 2007 г., бе избран единодушно, съобщи БНР, позовавайки се на BBC и Guardian .

"Половин жълто слънце" е роман за гражданската война в Нигерия и разглежда темите за колониализма, расата, класата и овластяването на жените.  

"Развълнувана съм много от признанието на публиката, понеже тази награда за първи път привлече читатели към книгите ми, а също така ме запозна в работите на много талантливи писателки", казва Адичи.

Тя е позната на българските читатели от романа й "Американа", публикуван от издателство "Жанет 45" в превод на Бистра Андреева.

 

 

 

Чимаманда Нгози Адичи е родена е през 1977 г. в Нигерия и е петото от шест деца. Израства в семейство на интелигентни хора - баща й е първият нигерийски професор по статистика, който по-късно става и ректор, а майка й е първата жена регистратор в Нигерийския университет.

Чимаманда учи известно време фармация, след което заминава за САЩ. Там написва първите си романи, за които получава редица литературни номинации и награди. Днес тя е омъжена и е уважавана писателка, а темата на повечето от книгите ѝ е именно (не)равнопоставеността между половете, класовите различия и стереотипите; живее в САЩ и Нигерия, където преподава творческо писане.

Първият й роман Purple Hibiscus (2003) получава много похвали и награди. "Половин жълто слънце" (2006) е превърнат във филм. Третият роман на Чимаманда Нгози Адичи - "Американа" (2013) разказва за двама влюбени, които се борят поотделно с проблемите на имигрантите: раса, подозрителност и самота. Издава също сборника с разкази The Thing Around Your Neck (2009).

 "Американа" е отличен с National Book Critics Circle Award за проза и Chicago Tribune за проза и попада и в списъците на десетте най-добри книги на 2013 г. на New York Times Book Review и ВВС, а редакторите на списание TIME са категорични, че тя е една от десетте най-добри книги на десетилетието.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Това, което програмите по творческо писане не учат, е, че се налага да се откажеш от голяма част от личния си живот, за да бъдеш писател.”

Дорис Лесинг, английска писателка, родена на 22 октомври преди 107 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...