ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
На 27 април 1853 година Флобер пише до своята приятелка, писателката Луиз Коле: „Когато си легна, чета само Монтен. Едва ли има по- спокойна, по- умиротворяваща книга от неговата. От нея лъха здраве и благочестие! Ако я имаш, прочети главата за Демокрит и Хераклит и размисли над последното новоредие. В нашето тъжно време трябва да станем стоици...”
Наистина “Опити” е удивителна книга. Светът в тези страници ни поразява със своята пъстрота и динамичност. Mишел дьо Монтен ( 1553 – 1592) пише за всичко: за скръбта и суетата, за древните обичаи и бойните коне, за стиховете на Вергилий и за секса, за разкаянието и прошката, за ползата от наградите и молитвите, за възпитанието на децата, за брака и семейството, за ревността и любовта, за много, много неща или просто – за нещата от живота...”
Философията на този велик французин е резултат от неговите свободни размисли за живота и света. В своите три тома той живее не само чрез мисълта, но и чрез цялото си същество, личността, съдбата, характера си, чрез своята физика даже и това е съвсем нормално. Вярно е, че човек се състои от две равни половини – плът и дух. Да се предпочете едното за сметка на другото, може да ни се стори до известна степен странно и необичайно.
Днес философията на Монтен, повече от четири столетия след неговата смърт, може да ни се стори до известна степен странна и необичайна. Почти всички разсъждения на Монтен в неговите “Опити” за законите, религията, морала се преплитат с описания на събития от делничния живот.Без да се колебае, Монтен въвежда читателя в интимните кътчета на своята душа, поверява му своите недостатъци и привички, не скрива нищо от същността си. И всичко това е представено с подкупваща сериозност и чувство за отговорност. Авторът не се грижи за това как ще изглежда пред очите на другите – той иска да бъде прекалено откровен и правдив и призовава и нас към това.
“Опитите” са написани свободно, пластично, без следа от морализаторство. Монтен не е умеел да си предава важност, да заема пози на мислител и пророк. Мъртвата схоластика, която все още е имала корени в неговата епоха, му е била чужда. Привличала го е единствено античната култура на Гърция и Рим. Защото е бил повече езичник, отколкото християнин, и както твърди проф. Исак Паси: “Монтен е езически християнин. Защото езическа е неговата склонност да приписва разум на планетите, да търси връзка между небесните тела и живота на хората, монарсите и империите, да равнопоставя човека и животните.”
За съвременните читатели на Монтен и особено за по-младите тази велика книга е една възможност да се подготвят за оня дълъг или къс път, лесен или труден,наречен живот. Бих казал, че тя е и един отдушник, а също и пътеводител за Изкуството да живеем достойно.
ДА РАЗГЪРНЕМ ОТНОВО БЕЗСМЪРТНИТЕ „ОПИТИ” НА МОНТЕН
Оценката на живота не е в неговата продължителност, а в това, как сте я използвали.
Първият признак за опорочаване на обществените нрави е изчезването на истината, защото тя лежи в основата на всички добродетели и е първото изискване към ръководителя на държавата.
Плодовете от размириците не достигат до този, който ги е предизвикал. Той само е скочил и размътил водата, а рибата се лови от други.
Шумът на оръжието заглушава гласа на законите.
Най-доброто държавно устройство за всеки народ е онова, което е съхранило неговата цялост.
Застаряващото и добре познато зло винаги е за предпочитане пред новото и неизвестно.
Нито това, което предшествува смъртта, нито това, което идва след нея, не й принадлежи.
Смъртта на един е начало на живота на друг.
В природата няма нищо безполезно.
Човекът е изумително суетно, наистина непонятно и вечно колебаещо се същество.
Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си.
Достойно за похвала е това, което човек прави, а не самия човек.
Няма по-естествен стремеж от стремежа към знания.
Учеността, като такава, сама по себе си е нещо безлично...По-вярно е да се каже, че тя е нещо ценно само за този, който умее да се ползва от нея.
За да обучиш друг трябва повече ум, отколкото сам да се научиш.
Истинското достойнство е подобно на реката: колкото е по-дълбока, толкова по-малко шум издава.
Който се страхува от страданията, вече страда от страх.
От недостатъчното самоуважение произлизат толкова пороци, колкото и от прекаленото самоуважение.
По-нещастни хора от тези, които заемат най-високите постове, са само тези, които им завиждат.
Признанието, че не знаеш, е едно от най-добрите и верни доказателства за наличието на разум.
Само глупаците могат да бъдат непоколебими в своята увереност.
Съдбата ни доставя само суровия материал, а на самите нас се предоставя възможността да му придадем формата.
При животните има такава благородна особеност, като тази, че лъв никога няма от малодушие да стане роб на друг лъв, а коня – роб на друг кон.
