„Навикът притъпява остротата на нашия ум.“

„Душата извлича полза за себе си от всичко.“

„Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.“

„Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.“

„Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.“

„Страхливостта е майка на жестокостта.“

„Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми.“

„Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.“

„И на най-високия трон на света пак ще седим на задника си.“

„Най-добрият начин да запомните нещо – постарайте се да го забравите.“

„Възпитанието трябва да се осъществява чрез сурова нежност, а не както правят обикновено. Вместо да поощряват децата към науката, те им я поднасят като нещо ужасно и жестоко. Откажете се от насилието и принудата; защото няма според мен нищо, което повече да огрубява и затъпява една натура с добри заложби, от принудата. Ако искате детето ви да се бои от срама и наказанието, не го приучавайте към такива неща…”

„Обичам умерените и уравновесени характери; прекалеността дори и в доброто, ако не ме оскърбява, ме учудва и ме затруднява да намеря подходящо за нея име…И не обичам нито да препоръчвам такава дива и скъпо струваща добродетел, нито да я следвам…

„Ние казваме, че възвеличаваме името си, като го разнасяме навсякъде и го влагаме в устата на всички; ние искаме то да се произнася с благоговение и сиянието около него да му помага; ето кое смятаме, че ни оправдава най-много в стремежа ни към слава. Но крайната степен на тази болест води дотам, че много хора не се спират пред нищо, само и само да се говори за тях…Това е обикновен порок.”

„Човек трябва да се придържа между презрението към болката и любовта към наслаждението; и Платон съветва да се върви по средния път между едното и другото…

„Да философстваш не значи друго, освен да се подготвяш за смъртта… Всяко самоизследване и размишление неминуемо отвежда душата извън нас и я отделя от тялото, което пък е някакво опознаване и наподобяване на смъртта; казано накратко – всяка мъдрост и всички разсъждения в света се свеждат в края на краищата до това да се научим да не се страхуваме от смъртта.”

МИШЕЛ ДЬО МОНТЕН -  френски философ и писател, роден на 28 февруари 1553 г. Начинът му на писане утвърждава жанра есе, което го прави една особено значима фигура в интелектуалната история на Запада. В есеистичната си книга „Опити“ представя човека като върховна ценност. Мтой е против насилието в училищната система, включително физическите наказания на децата. Според него човек постига духовно развитие посредством добър външен вид и добри обноски и маниери, а физическото му възпитание е тясно свързано с духовното. Индивидът трябва да е способен да понася различни климатични промени, да се храни с определен тип храна, да поддържа определени хигиенни навици и т.н.

Умира на 23 септември 1592 г.