Анджела Ромеро - куратор на виртуалния исторически музей на Сан Педро (работнически квартал в Лос Анджелис), е твърдо решена да се  направи паметник в квартала, където е живял и починал писателя Чарлс Буковски, пише „Гардиън”. Авторът на „Поща” и „Жени” , който умира през 1994 г. все още има много почитатели от цял свят, е знаменитост в Сан Педро, защото дълги години живее в мизерия в този квартал. 

Ромеро, която се явява неофициален историк на квартала, забелязва, че хиляди почитатели Буковски трябва да изминат 25 мили от центъра на Лос Анджлес до Сан Педро, но няма какво да видят.

"Почитателите на Буковски пътуват до Сан Педро, за да се почувстват по-близо до един човек, чиито думи са ги докоснали много дълбоко. Те искат да усетят духа на градчето, което той е избрал за свой последен дом", казва тя.

Вече е избран и скулпторът, който ще се заеме със създаването на бронзовия паметник. Това е жителят на Сан Педро Юджийн Дауб. Финалният вариант на статуята ще трябва да мине през одобрението на вдовицата на писателя Линда Лий Буковски. За да събере необходимите по предварителна оценка 150 хил. долара, Ромеро в сътрудничество с Музея за културно наследство на Сан Педро е започнала кампания в платформата GoFundMe.

Буковски, който казва, че никога не е писал трезвен, живее в крайна бедност през по-голямата част от живота си. Успява да се измъкне от това съществуване благодарение на литературата. Когато Мики Рурк влиза в образа на писателя във филма от 1984 г. "Barfly", Буковски вече се радва на комерсиален успех, за който повечето поети дори не могат да мечтаят. Той се мести в Сан Педро през 1978 г., след като се жени за Линда. Води сравнително спокоен живот - пише, прекарва време по барове и кафенета. Обича да се промъква в книжарници и си е създал навик тайно да подписва книгите си. Неведнъж е забелязван да върви, носейки бутилки вино между пръстите си. В онези дни голяма част от жителите на Сан Педро работят в пристанището на Лос Анджелис, а кварталът има доста "по-суров" вид от днес.

"Автентичността е това, което го е привлякло тук", отбелязва Ромеро.

 

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Бог създава динозаврите, Бог убива динозаврите, Бог създава хората, хората убиват Бог и връщат динозаврите.“

Майкъл Крайтън, американски писател, роден на 23 октомври преди 84 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.