Съветският писател от абхазко-ирански произход Фазил Искандер почина на 87 години, съобщиха световните агенции.Той беше известен с хумористичните описания на всекидневния живот в Кавказ и сатиричния поглед към обществото в епохата на комунизма,.

Искандер изтъкваше етническия си произход и нарушаваше политически табута като разказваше за пиянските оргии на Сталин в родната му Абхазия, но никога не се е смятал за дисидент.

Роден е през 1929 г. от майка абхазка и баща иранец в пристанищния град Сухуми – главния град на Абхазия, днес сепаратистки район в Грузия, който Русия подкрепя. В детска възраст Искандер губи баща си, депортиран в Иран през 1938 г., където впоследствие умира.

Блестящ ученик, Искандер успява да влезе в престижния Литературен институт „Горки” в Москва и в началото на кариерата си работи като журналист в провинцията.

Пише само на руски, и печели читателите с чувството си за хумор, състрадание и специфична атмосфера в творбите му. Искандер никога не е крил отвращението си от невежите съветски бюрократи и от зверствата на сталинизма.

Основното произведение на Искандер е „Сандро от Чегем” – епичен роман в три тома за типичното планинско селце в Абхазия Чегем, където Искандер е живял през детството си. В книгата героите чудаци битуват в често сюрреалистичната съветска реалност.

Романът е сурово цензуриран в СССР и за пръв път е преведен на английски през 1983 г. Творбата става причина Искандер да бъде сравняван с Марк Твен и Уилям Фокнър. Книгите на абхазеца са преведени на всички европейски езици.

В предговора на една от книгите си Искандер написа, че литературната му задача е да повдигне духа на потиснатите си сънародници.

В началото на 90-те години Искандер отстоява защитата на човешките права като член на комисия по правата на човека, създадена от президента Борис Елцин.

Руският министър на културата Владимир Медински нарече Искандер един от най-великите писатели на своето време.