Съветският писател от абхазко-ирански произход Фазил Искандер почина на 87 години, съобщиха световните агенции.Той беше известен с хумористичните описания на всекидневния живот в Кавказ и сатиричния поглед към обществото в епохата на комунизма,.

Искандер изтъкваше етническия си произход и нарушаваше политически табута като разказваше за пиянските оргии на Сталин в родната му Абхазия, но никога не се е смятал за дисидент.

Роден е през 1929 г. от майка абхазка и баща иранец в пристанищния град Сухуми – главния град на Абхазия, днес сепаратистки район в Грузия, който Русия подкрепя. В детска възраст Искандер губи баща си, депортиран в Иран през 1938 г., където впоследствие умира.

Блестящ ученик, Искандер успява да влезе в престижния Литературен институт „Горки” в Москва и в началото на кариерата си работи като журналист в провинцията.

Пише само на руски, и печели читателите с чувството си за хумор, състрадание и специфична атмосфера в творбите му. Искандер никога не е крил отвращението си от невежите съветски бюрократи и от зверствата на сталинизма.

Основното произведение на Искандер е „Сандро от Чегем” – епичен роман в три тома за типичното планинско селце в Абхазия Чегем, където Искандер е живял през детството си. В книгата героите чудаци битуват в често сюрреалистичната съветска реалност.

Романът е сурово цензуриран в СССР и за пръв път е преведен на английски през 1983 г. Творбата става причина Искандер да бъде сравняван с Марк Твен и Уилям Фокнър. Книгите на абхазеца са преведени на всички европейски езици.

В предговора на една от книгите си Искандер написа, че литературната му задача е да повдигне духа на потиснатите си сънародници.

В началото на 90-те години Искандер отстоява защитата на човешките права като член на комисия по правата на човека, създадена от президента Борис Елцин.

Руският министър на културата Владимир Медински нарече Искандер един от най-великите писатели на своето време.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията