На 18 март на 85 години почина проф. д.ф.н. Донка Петканова, дългогодишен преподавател по стара българска литература, основател и ръководител на катедрата по кирилометодиевистика, съобщиха от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

От академичната общност отбелязват:

„Проф. Петканова беше страстен изследовател на българската старина, литература и култура, автор на десетки научни и научно-популярни книги, наставник и приятел на хиляди студенти, докторанти и млади учени. Но преди всичко тя беше изключително достоен човек и учен, който със силата на духа си и ведрото си присъствие озаряваше всички около себе си. С нея си отива една цяла епоха на почтеност, на уважение към професията, на преданост към избраното поприще и любов към хората... Поклон пред светлата й памет!”

Проф. Петканова преподаваше старобългарска литература на няколко поколения филолози във времената, когато специалността българска филология не беше девалвирала и от студентите се изискваше много. Тя е автор е на книгите „Презвитер Козма“, „Безсънни нощи“, „Разноликото Средновековие“, „По книжовния друм на миналото“, „Животът на Александър“, „Средновековна литература“, „Българска средновековна литература“. През 1988 г. получава Хердерова награда. 

 

„Има народ, роден да господарува. Друг – да твори. Трети – да воюва. А има народ, роден с едно едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество – и да конспирира. Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.“

Димитър Подвързачов, поет, преводач, драматург, роден на 6 октомври преди 145 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...