ЕМИ БАРУХ, DW

Завръщането на таланта като "титла на отговорност". Или едно пътуване с "Ваймар експрес"...

На 24 октомври 1941 година 37 писатели от 15 европейски страни приемат поканата да бъдат гости на годишната среща на писателите във Ваймар и да станат основатели на Европейски писателски съюз. Поканата да посетят града на Гьоте е от националсоциалистическото министерство на пропагандата и просвещението, ръководено от Йозеф Гьобелс.

Идеята за създаване на Европейски писателски съюз е да се преподреди литературното поле на Европа, така че да легитимира нацистката подредба на света и да установи културна хегемония, която според германския елит принадлежи на Райха. Така е представена накратко историята на Европейския писателски съюз. Сред основателите му е и българската писателка Фани Попова-Мутафова.

Когато талантът е утежняващо вината обстоятелство

Върху релсите на тази история потегля "Ваймар експрес" - документалният филм на Милена Фучеджиева, чиято среща с публиката ще бъде на 8 октомври от 19 часа в софийското кино "Люмиер".

Филмът е за зависимостите, в които се поставят хората на изкуството, когато заемат погрешната страна на историята. В рамките на историческите паралели всички сравнения са възможни. Даже препоръчителни.

Темата е не просто актуална, тя е болезнено чувствителна във време на добре остойностена и безпардонна пропаганда, време на манипулативни твърдения, време на избори, време на война. Време, в което способни и талантливи хора стават ретранслатори на идеи и внушения със сбъркани ориентири, ако следваме координатната система на етичните стандарти.

Попова-Мутафова, за която Хитлер е "ренесанс на Духа"

Фани Попова-Мутафова е единствената жена сред останалите 36 поканени да участват в луксозния воаяж. Когато получава поканата, тя е вече утвърдена авторка на исторически романи, популярна, талантлива, образована, работлива. Амбициозна. И не по-малко важно - запленена от действията на Фюрера, възхитена от Новия ред в Третия Райх. За нея Хитлер е "ренесанс на Духа", за който жадува "цялото човечество, огънало се под вековните заблуди на юдейските си поробители", както пише самата тя през 1942 година.

"Ваймар експрес" не е биографичен филм за една безспорно талантлива жена, чиито апологети обикновено пропускат идеологическия патос на творчеството ѝ. Филмът е за онова поле на литературата, онова публично поле на творчеството, върху което способни хора разполагат своя талант и по един повече или по-малко елегантен начин изпълняват гъвкава хореография близо до влиятелни централи, умело сърфирайки около санитарния кордон на властовата радиация.

Филмът е за мерните единици на таланта, но не като търговско съотношение при размяна на стоки, както в Древна Гърция или Древния Рим, а като символична тежест, като "титла на отговорност", защото дарбата е утежняващо вината обстоятелство, когато обслужва неморални каузи. Именно това е част от тъканта, върху която Милена Фучеджиева проследява три фигури от "елитния клуб" - трима безусловни апологети на фашизма в чистия му вид: българката Фани Попова-Мутафова, френския писател Робер Бразийак и Нобеловия лауреат от Норвегия Кнут Хамсун.

Кнут Хамсун пише на Гьобелс след срещата им през май 1943 година: "Не познавам никого, който така неуморно, година след година, е писал и говорил за делото и каузата на Европа така идеалистично и хуманно като Вас, хер Райхсминистър. Затова моля Ви, извинете ме, изпращам Ви моя (Нобелов) медал. За Вас той е напълно безполезен, но нямам нищо друго."

Таланта като "титла на отговорност"

Поканените от Милена Фучеджиева анализатори говорят пред нейната камера и за сервилността на талантливите, и за таланта като "титла на отговорност" - определение от дневниците на Шарл де Гол, в които генералът се връща към следвоенните години.

Винаги има спорове около мотивациите на такива хора. Според Жан Пол Сартр това са: личният интерес, най-често продажен, желанието за слава, но и сервилността, която той определя като "най-отличителната черта на предателя". 

В своето пътуване към себе си талантливият човек следва често пъти сложна топографска карта. Влияят му толкова много неща - и ирационални, и лични. Кое му помага, за да не обърка посоките? Дали опитът или етичната конструкция на личността? А как се изгражда тя?

Милена Фучеджиева не раздава присъди. Документалният филм "Ваймар експрес" е покана за размисъл. Към всички нас, които пишем, говорим, подреждаме картините на случващото се наоколо в разбираеми схеми и се опитваме да обясняваме света на хората, които ни четат, гледат и слушат. Това е разговор на всеки един от така наречения просветен елит насаме със съвестта си.

Защото всички ние се връщаме - рано или късно - около онзи свой център, около който сме конституирали себе си като личности.