ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Тристан Тцара  (1896 – 1963) - поет, драматург, есеист, художествен критик

Произход: румънски евреин, живее и работи основно в Швейцария и Франция

Образование: лицей, после математика и философия в университета в Букурещ и Цюрих (незавършени)

Прочут с: основател и главен пропагандатор на дадаизма

Признание: водеща фигура в европейския авангард

------

Дада. Дада, Дада. Дада, Дада, Дада. Ако питате какво правя - правя Дадаизъм. Правя Нищо. Правя Изкуство. Правя Живот. Както твърди румънецът Самуел Розенщок - Дадаизъм, Нищо, Изкуство и Живот са едно и също нещо, от което светът няма нужда. От правенето им не следва полза за никого, но ги правя, защото мога. Или защото искам. Или защото няма нужда да обяснявам защо.

Дадаизмът е всичко, което държиш в ръцете си, когато са празни, което носиш в главата си, когато и тя е празна, онова, което споделяш, независимо дали искат да те чуят или да те бият за споделеното. Тоест, Дадаизмът е крайна форма на провокация, която къса реалността или поне я изтънява – тя става прозрачна дори за обикновения разум и води участниците в дадено дадаистко събитие до лична революция.

Но Дадаизмът е и вид социална революция, удар върху фалшивия морал, върху непосилната скука на битието и ужасите на войната. Дадаизмът е призив за ново светоусещане и опит за разбиране на неразбраните и неразбираемите факти и събития от реалността. Луда работа, нали?

Но защо се цитира за авторитет никому неизвестния Самуел Розенщок, а не Тристан Тцара, „бащата на Дадаизма“ художник, поет, есеист, драматург, композитор, режисьор и мислител. Ами те са един и същи човек. Самуел Розенщок е истинското му име и е роден през 1896 в Мойнещ, Румъния. Той учи математика и философия в Букурещ, запознава се със символизма и издава първи стихове.

Вече използва псевдонима Тристан, но добавката Тцара е от 1915. На еврейски „Тцара ат“ значи „изгонен от общността“. Йон Винеа пък казва, че това е шега и името трябва да се чете Тристе Ане Тцара, на френски - „тъжното магаре Тцара“. Но за най-вероятно се приема, че идва от румънски израз, който значи „тъжен в страната си“.

Да, тъжен е Тцара в Румъния и през 1915 отива в Цюрих, където пак учи философия и участва в създаването на Дада, заедно с група радикали, които искат да променят света, изкуството и всичко останало. Годината е 1916, Дада е плод по-скоро на колективния разум на групата, а Тцара е най-известен като негов създател, заради усилията да запознае с идеите и практиките на Дадаизма творците от цяла Европа.

Дада първо се приема в радикализиращата се заради войната Германия, оттам прескача през фронтовата линия във Франция и пожарът се разгаря. Знае се също, че Дадаизмът възниква в Кабаре „Волтер“ в Цюрих, което групата наема, за да реализира скандалните си пърформанси.

Ето как Тцара описва случилото се на 14 юли 1916: „Пред компактна тълпа Тцара манифестира, ние искаме, ние искаме, ние искаме, да пикаем в различни цветове …..кучета вият и дисекция на Панама върху пиано и пристанище…..Хюлзенбек срещу 200, протестират, викат, чупят стъклата, избиват се, рушат, бият се, намеса на полицията“.

Такива ми ти работи в кабаре „Волтер“. И неслучайно Тцара пише в Третия манифест на Дадаизма:

„Ред е равно на безредие, аз - на не аз, потвърждение - на отричане: върховно сияние на едно абсолютно изкуство“. Той казва също, че „Дада е магически пистолет“, бомба и яростен вятър, с „велика негативна и разрушителна работа за извършване“.

В цяла Европа, в Русия и САЩ, възникват дадаистки групи. През 1920 г. Тристан Тцара отива в Париж, където вече е знаме на авангарда. Бретон, Арагон, Елюар, Супо и другите, известни като „Пролетта на Дада“, са зарадвани от неговата „незабележимост“, той прегръща новите възможности за провокация в световната столица на изкуството и всичко е добре, докато не започват вътрешни разправии. Тцара разбира, че дадаизмът умира. През 1922 Дада организира собственото си погребение, а Тцара заявява: „Дада е безполезно, както всичко останало в живота“.

После той се захласва по сюрреализма и става член на Френската комунистическа партия. Минава през срамен етап на възхвала на сталинизма, но никога не приема комунистическия диктат върху изкуството и устоява правото на художника да работи свободно, без предразсъдъци и партийни глупости. Това комунистите някак търпят.

Не изтърпяват обаче подкрепата, която Тцара оказва на реформите в Унгария през 1956, включително заклеймявайки съветските танкове, които смазват унгарската революция. ФКП го моли да замълчи, но той не млъква и го изритват от партията.

През всички тези десетилетия Тристан Тцара не спира обаче да прави две неща - да увеличава колекцията си от африканско изкуство и да пише и издава поезия. И дори има рецепта „Как да си напишете сами дадаистко стихотворение“ – ето я в превод на Огнян Стамболиев:

„Вземете вестник. Вземете и ножица. Изберете от вестника статия, дълга колкото дълго искате да е вашето стихотворение. Изрежете статията. После внимателно изрежете всяка дума от статията и изрезките поставете в кесия. Разбъркайте добре изрезките в кесията. После ги подредете една след друга по реда, в който са се изсипали от кесията. Препишете ги. Стихотворението е вече готово. Ето, че вече сте “оригинален писател с невероятен стил, все още непонятен за тълпата”.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Няма фиксиран или постоянен авторитет, а непрекъснат обмен на взаимна, временна, и преди всичко доброволна власт и подчинение“.

Михаил Бакунин, руски мислител и революционер, роден на 30 май преди 210 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.