По повод 100-годишнината на писателя Ивайло Петров днес, 9 януари, се открива изложбата „Двоен портрет на Ивайло Петров“, дело на художника Иван Газдов.

Експозицията, представена от столичната галерия "Арте", представя творби на Иван Газдов в стила графикатура, за чието наименование авторът коментира, че означава графично пътешествие. 

„В новата графикатурна спирала, синтетичната графикатура, личният императив на Иван Газдов „цялото произведение – само от автора“ е изпълнено радикално. Което се вижда тук, подчертава той, го няма в природата. Хората и кучетата, телата, лицата и листата не са хора, кучета, тела, лица и листа“, пише проф. Георги Каприев по повод изложбата. По думите му, в произведенията се наблюдава персонална графика, изявяваща чиста естетика. Детайлите в композициите са все по-малко, но все по-мощен е синтезът, допълва още проф. Каприев.

Изложбата „Синтетична графикатура“ ще продължи до 20 януари.

ИВАН ГАЗДОВ е роден през 1945 г. в Ямбол. Завършва Художествената гимназия в София през 1964 г., а през 1970 г. – Националната художествена академия. Професор е в катедра „Плакат и визуална комуникация“, където преподава визуална комуникация, плакат и анализ на приложната графика. Има над 50 самостоятелни изложби и издадени 15 албума и книги.

ИВАЙЛО ПЕТРОВ - автор на „Мъртво вълнение“, „Преди да се родя и след смъртта ми“, „Объркани записки“, „Баронови“, „Циганска рапсодия“, "Хайка за вълци" и др., е роден на 19 януари 1923 г. в село Бдинци, област Добрич. Завършва гимназия в Добрич през 1942 г. След това е изпратен да служи в териториите под българска окупация в Сърбия в Нишка Баня. Там на 28 август 1944 г. цялото свързочно поделение, в което той служи, е арестувано от дотогавашните ни германски съюзници. Това става след промяната на ориентацията на България във войната, като няколко дни по-късно всички са освободени. На 9 септември се прибира в Шумен, но след няколко месеца е мобилизиран от новите ОФ власти и е изпратен на фронта срещу германците в Унгария, където на два пъти се разминава на косъм от смъртта. Както споделя писателят, може би под влияние от тези спомени е написал „Преди да се родя и след това“, което после излиза от печат под друго име: „Преди да се родя и след смъртта ми“. През 1947 – 1949 г. е учил няколко семестъра право в Софийския университет. Учил е и графика в Художествената академия при Александър Бешков. Работил е в списание „Пламък“ и вестник „Литературен фронт“.

 

Умира на 16 април 2005 г.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Паметта си противоречи, но е такъв инат, че винаги получава своето.“

Гюнтер Грас, германски писател, роден на 16 октомври преди 99 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина