БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„Пусни го“ е силен и завладяващ филм, реализиран по романа на Лари Уотсън от 2013 г.

Дело е на сценариста и режисьор Томас Безуха, когото помня като постановчик на „Камък на раздора“, излязъл преди 15 години. Истинският му автор обаче е друг – Кевин Костнър.

Той е водещата звезда и изпълнителният продуцент на творбата, без чиято ангажираност тя надали щеше да има премиера. С продължителност от 113 минути „Пусни го“ се гледа на един дъх, като откровение. Въпреки че е тежък и разтърсващ, шокиращ и емоционално обхватен.

Разказаната история е семпла, навява спомен от класиката на  Джон Форд „Търсачите“(1956), но е експонирана майсторски, с нарастващ драматизъм и несекващо напрежение, което достига кулминацията си със своя незабравим финал.

Накратко става дума за двама пенсионери, които искат да приберат за отглеждане при себе си своя внук Джими, тъй като смятат, че той е попаднал в лоша среда при втория съпруг Дони – Уил Бритън на снахата Лорна – Кейли Картър.

Тъй като дядото Джордж Блеклийдж – Кевин Костнър е пенсиониран шериф, за тях не е трудно да открият къде живее семейство Уейбой. Лошото е, че в него командва жестоката и сурова вдовица Бланш – Лесли Манвил (неузнаваема след прекрасната си изява като Робина Чейз в сериала „Светът в огън“, 2019, на Питър Боукър), която няма никакво намерение да върне малкия (Тейдън Маркс)на неговите дядо и баба…

Няма да преразказвам сюжета.

Само ще подчертая, че привидно обикновената ретро история е поднесена но един изкусително завладяващ начин, при който са важни не ефектите и престрелките – защото и тях ги има, а неподправените човешки преживявания и чувства.

Тук двойката Блеклийдж – Джордж – Кевин Костнър  и Маргарет – Даян Лейн е не само в свои води, но наистина поднася неочаквано силна и затрогваща игра, която остава за дълго в съзнанието ни.

Кевин Костнър е обран, стегнат и на висота. Играе премерено, ефективно, със спотаен драматизъм, храбро давайки възможност на партньорката си не само да е звездата на шоуто, но и да даде интерпретация, достойна за „Оскар“.

В „Пусни го“ Даян Лейн е в стихията си, предлагайки конгениална изява, с която напомня най-добрите си дни от времето на „Изневяра“ (2002) и „Нощи в Роданте“ (2008)и категорично доказва, че и на 55 години е в топ форма и от нея и в бъдеще може да очакваме подобни блестящи изяви.

Лично на мен дуетът й с Костнър е най-ценното нещо във филма, заедно с неочаквано зрялата интерпретация на Лесли Манвил – Бланш, а финалът – със смъртта на Джордж и неизбежното кърваво възмездие на Маргарет, е без съмнение, сред най-силните, които съм гледал в последните пет години.

Необходимо е да отдадем дължимото на Томас Безуха, заел се с камерен и не много обещаващ проект, но превърнал го в киносъбитие, както и на екипа му, в който задължително  откроявам композитора Майкъл Джакино, носител на „Оскар“ за музиката към анимационната класика от 2009 г. „В небето“ и най-вече на оператора Гай Годфри, когото помня от „Наташа“ (2015) на Дейвид Безмозгис и комуто дължим наситената драматична атмосфера във втората част на филма, оставяща ни буквално без дъх.

„Пусни го“ е от тези редки филми, уж редови и правени без особена амбиция, които още с излизането си правят неотразимо впечатление и бързо се превръщат в модерна класика.

Не се страхувам да използвам подобни силни и вече изтъркани от употреба фрази. 

Защото смятам, че е правилно да се адмирира всеки качествен филм, появил се в това натегнато и пълно с напрежение време на пандемия.

А и тъй като „Пусни го“ заслужава подобна висока оценка.

 

„Пусни го“, 2020, 113 мин., сц.и реж.Томас Безуха, производство „Мазур“/“Каплан къмпани"

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...