Първият сезон на „Йелоустоун“ (2018)  приключи и е време за оценка и коментари. Като цяло сериалът бе оценен положително от зрители и критици, приемайки го за най-добрия микс от времето на  „Далас“ и „Династия“. Смятам, че оценката  е адекватна.

Причината за високия рейтинг и одобрението на сериала я свързвам с две имена – на Кевин Костнър и Тейлър Шеридан.

Костнър е душата и двигателят - вкл.като изпълнителен продуцент -  на проекта. Той знае, че в тази история – епична, красиво поднесена и спазваща деликатния баланс между житейската правдивост и романтичните емоции, характерни за подобри епоси – си струва да бъде разказана – внимателно, обстоятелствено, забавно, проникновено и най-важното – тя ще се хареса на публиката, ще я държи в напрежение, ще възвисява и унизява.

Костнър си пада по рискови проекти и не за първи път доказва, че подобни привидно налудничави начинания – да си спомним още за „Танцуващият с вълци“  (1990) и „Свободна територия“(2003), щом са направени сръчно и със замах, винаги имат своя аудитория.

Чудото се повтаря с „Йелоустоун“, но основната заслуга за успеха на сериала е основно на Тейлър Шеридан  - автор на сценария, постановчик и продуцент. Без неговата компетентна намеса, без уверената ръка на създателя на „Сикарио“ (2015-2018)  и „Дивата река“ (2017) „Йелоустоун“ можеше да деградира до банална сапунка, пълна с фалшиви страсти и втръснали отмъщения, докато под неговата прецизна палка се оказва бисер, истинско изкуство, модерен уестърн,наслада за очите.

Типично за добрите продукции на Костнър и Шеридан сериалът е първо добре премислен, след това красиво заснет от Бен Ричардсън, обработен в детайлите  - като музика  - изпипани и фини композиции на Брайън Тейлър  и прецизен монтаж, дело на Гари Роуч и Айвън Алгърн  и много добре пласиран като актьорски постижения.

Историята на Шеридан е за трудното битие на един патриарх – земевладелец Джон Дътън, човек от старата гвардия, консерватор и традиционалист до мозъка на костите, който трябва да води всекидневна битка за опазване на голямото си стопанство, на богатството си, към което протягат ръце алчни инвеститори, политици и безскрупулни бизнесмени.

Не му е лесно.Той е вдовец, болен от рак, отношенията  с децата му  са меко казано проблематични, на финала на сезона дори преживява предателството на сина си Джейми – Уес Бентли, пожелал да продължи без опеката му по пътя към примамливия пост на щатски главен прокурор.

Джейми е блестящ юрист, но и корав егоист, Кейси – Люк Гриймс е лузър и пройдоха, а Бет – Кели Рейли, способна адвокатка, но и алкохоличка с хаотичен личен живот.

Джон е уважаван лидер, но обществено критикуван за суровите методи, с които ръководи бизнеса си, често на ръба и отвъд закона. Предстоят му тежки и жестоки битки с шерифа на индианския резерват Томас Рейнуотър – Джил Билингам и най-вече със зловещия Дан Дженкинс – Дани Хюстън.

А може да разчита основно на себе си, на вятърничавата си дъщеря и на най – верния си помощник Рип Уилър – Кол Хаузър.

Ще устои ли, ще запази ли ранчото и достойнството си?

Логично първият сезон приключва с отворен финал, но от последния му епизод разбираме, че Дътън няма да се предаде, че дъщеря му ще бъде плътно до него, а Дженкинс ще плати за вероломството си, увисвайки на въжето като жертва на свирепата лична вендета на Джон…

Отбелязвам, че сериалът го гледах с голямо удоволствие, след пилотния епизод, който естествено е 92 мин., останалите са по около 48 и се поглъщат на един дъх.

Ще попитате защо?

Защото шоуто е добре направено и ако и да предлага поредната моралистична приказка за схватката между Доброто и Злото, разиграваща се сред приказната природа на Монтана и Юта, е всъщност майсторски поднесена сага за сблъсъка на каубойския морал, олицетворяван от Дътън с безпринципните прийоми на мафиотското мислене на големия град, чийто ярък представител е Дженкинс.

Шеридан конструира и разказва сочно и увлекателно,  умело направлява своя екип, вземайки от него най – доброто и вещо режисира основната си звезда Кевин Костнър, който като Джон Дътън, доказва, че е във върхова форма,(проследете само седемминутното му интервю за сериала в предаването „Добро утро, Америка!“ на ABC ),създавайки поредната си конгениална роля, съизмерима с тази на „Дявола“ Хетфийлд от другата негова прочута тв драма „Хетфийлд и Маккой“ (2012) на Кевин Рейнолдс.

Не мога да гадая дали високата летва, вдигната  в първия сезон, ще се запази и във втория. Ще ми се да е така. Ще остана в напрегнато очакване за продължението, надявайки се и то да е толкова  силно както първия сезон на „Йелоустоун“.

 

„Йелоустоун“, 2018, първи сезон, 9 епизода, продукция на „Линсън ентъртайнмънт“, разпространение „Парамаунт нетуърк“, сц. и реж.Тейлър Шеридан

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...