Констанца Дюлгерова спечели изключително трудна награда на 100-то издание на Международната лятна академия "Моцартеум" в Залцбург преди месец. От 1017 участници в престижната академия за майсторски класове само 8 души са отличени с награди и 21-годишната българска пианистка беше една от тях. Тя е участвала в много международни конкурси в страната и чужбина. Носител е на редица награди. Младата ни надежда даде интервю специално за читатели на skif.bg.
-------
От кога свирите на пиано?
- Свиря на пиано от 6-годишна възраст.
Как избрахте инструмента?
- Майка ми е пианистка и тя ме насочи към пианото, когато бях малка. Още от ранна възраст съм проявявала огромен интерес към този инструмент, защото вкъщи винаги сме имали пиано и често съм сядала да се забавлявам на него и съм се опитвала да пресъздавам мелодии, които съм чувала. Затова след като на шест години вече започнах да свиря на пиано и да ходя на първите си уроци в музикалното училище, за мен това беше нещо съвсем естествено.
Разкажете ни за образованието си?
- На шестгодишна възраст бях приета в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София, където през 2014 година завърших средното си образование като ученичка на забележителния виртуозен пианист проф. Людмил Ангелов.
Къде учите сега?
- В момента съм студентка по пиано в Университета за музика и сценични изкуства във Виена в класа на изключителния австрийски пианист и диригент проф. Щефан Владар.
Как минава един Ваш ден?
- През учебната година обикновено прекарвам почти целия ден в университета – ходя на лекции, на уроци по пиано и камерна музика, свиря, виждам се със свои състуденти и приятели, споделяме идеи, опит, впечатления … :) Когато съм си вкъщи в България през ваканциите, прекарвам дните си предимно със семейството си и пред пианото, разбира се.
Постигнахте голям успех в Залцбург при гигантска конкуренция. Как преодоляхте сценичната треска?
- Сценичната треска е нещо, което трудно се преодолява и колкото и опит човек да натрупа, нея винаги я има. След известно време треската започва да се превръща по-скоро във вълнение, но притеснение винаги има, което според мен е хубаво нещо, защото по този начин човек се концентрира много повече и се потапя изцяло в света на музиката.
Максим Венгеров казва, че в музиката всичко трябва да се прави със страст. Пърлман съветва да не се свири повече от 4-5 часа на ден. Приемате ли тези съвети?
- Напълно съм съгласна, че в музиката всичко трябва да се прави със страст, както и с много любов и себеотдаденост. Относно съвета на Пърлман, не бих казала, че това трябва да бъде нещо като правило, защото броя часове за свирене на ден е нещо много индивидуално, както зависи и от различните ситуации. Ако един музикант се подготвя за сериозен конкурс или концерт, тогава 4-5 часа на ден са напълно недостатъчни, защото трябва да се изработва голям репертоар, който изисква време и много упражнения. Понякога, когато имаме много ангажименти и нямаме достатъчно време за свирене, 2-3 часа могат да бъдат достатъчни, ако работата се разпредели както трябва. Успех и добри резултати се постигат, когато човек е постоянен и организиран в това, което прави и когато работи с мисъл, любов и отдаденост.
Каква е голямата Ви мечта?
- Голямата ми мечта е да стана добър музикант, да имам възможността да свиря на различни сцени по света, да се запознавам с хора, които да ме вдъхновяват и да ми помагат да се развивам и усъвършенствам като музикант и човек и да създам семейство, с което да споделям всички тези мигове от своя живот.
С кого искате да свирите, какво и къде?
- Аз съм човек, който дълбоко уважава, обича и цени камерното изкуство и музицирането с други музиканти, свирейки или пеейки заедно и винаги съм много щастлива, когато имам възможност да свиря с добри, мотивирани и креативни музиканти и да споделяме творчески идеи и моменти с музиката. Много бих се радвала, ако с мои колеги сформираме трио или квартет и свирим произведения от невероятния камерен репертоар на различни сцени из целия свят.
Лесно ли е млад български музикант да пробие на световната сцена?
- Разбира се, че не е лесно. Конкуренцията е много голяма, вече все повече млади хора започват да се занимават с класическа музика, най-вече представители от азиатските страни. Но според мен това в никакъв случай не е лошо нещо, напротив. Колкото повече хора се занимават с класическа музика, независимо дали професионално или любителски, толкова повече се възпитава любовта и уважението към това велико изкуство, а и тази музика сближава страшно много хора, независимо от тяхната раса, пол, националност или вероизповедание и аз вярвам, че всеки, който има желанието да се докосне до класическата музика, трябва да му бъде даден шанса да развива и съхранява любовта си към това изкуство. Вече останалото е въпрос на много работа и най-вече на късмет.
Правите ли концерти в България?
- Разбира се, когато имам тази възможност или получа покана. За един изпълнител, особено млад музикант, подкрепата на хората и публиката в неговата държава е от голямо значение и е огромен стимул за по-нататъшното му развитие.
Как се случва това, намирате ли спонсори?
- Най-често получавам покани за участие в концерти. За съжаление, намирането на хора, които да спонсорират млади изпълнители в жанра на класическата музика е много трудно в България.
В публиката в България виждате ли млади хора и оптимист ли сте за класическото изкуство?
- Последните години съм забелязала, че все повече млади хора посещават класически концерти в България, което ме кара да мисля оптимистично в тази насока. Много големи български музиканти правят проекти и концерти, предназначени точно за младата публика, поднасяйки класическата музика по достъпен за младежите начин, което е наистина чудесно.
Кои са българските Ви учители?
- Първата ми учителка по пиано в музикалното училище беше Анна Тодорова. След това три години бях ученичка на доц. д-р Александър Василенко. През 2010 година имах щастието да се запозная с феноменалния български пианист проф. Людмил Ангелов, с когото работих в продължение на шест години и все още продължавам контакта си с него, защото за мен неговото мнение и съвети винаги ще бъдат от първостепенно значение за моето развитие като музикант и като личност.
Какво е качеството на музикалното образование в България, какво не достига и кое е добро?
- Смятам, че музикалното образование в България е на много добро ниво. Фактът, че много български музиканти, които са получили средното си, а някои и висшето си образование в България се реализират успешно из целия свят, е доказателство, че България винаги е раждала много добри и качествени музиканти.
Каква музика обичате да слушате?
- Обичам да слушам предимно класическа музика, но също така много харесвам филмова музика и джаз.
Как си почивате?
- Почивам си най-често пред компютъра или като се разхождам сред природата.
Четете ли книги?
- Да, много. Най-вече чета литература от 18-ти и 19-ти век.
Гледате ли филми?
- Обожавам филмовото изкуство и това е втората ми голяма страст след музиката! Голям киноман съм и при всяка възможност, в която имам свободно време, гледам филми.
