Констанца Дюлгерова спечели изключително трудна награда на 100-то издание на Международната лятна академия "Моцартеум" в Залцбург преди месец.  От 1017 участници в престижната академия за майсторски класове само 8 души са отличени с награди и 21-годишната българска пианистка беше една от тях. Тя е участвала в много международни конкурси в страната и чужбина. Носител е на редица награди. Младата ни надежда даде интервю специално за читатели на skif.bg.

-------

От кога свирите на пиано?

- Свиря на пиано от 6-годишна възраст. 

Как избрахте инструмента?

- Майка ми е пианистка и тя ме насочи към пианото, когато бях малка. Още от ранна възраст съм проявявала огромен интерес към този инструмент, защото вкъщи винаги сме имали пиано и често съм сядала да се забавлявам на него и съм се опитвала да пресъздавам мелодии, които съм чувала. Затова след като на шест години вече започнах да свиря на пиано и да ходя на първите си уроци в музикалното училище, за мен това беше нещо съвсем естествено. 

Разкажете ни за образованието си?

- На шестгодишна възраст бях приета в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София, където през 2014 година завърших средното си образование като ученичка на забележителния виртуозен пианист проф. Людмил Ангелов.

Къде учите сега?

- В момента съм студентка по пиано в Университета за музика и сценични изкуства във Виена в класа на изключителния австрийски пианист и диригент проф. Щефан Владар.

Как минава един Ваш ден?

- През учебната година обикновено прекарвам почти целия ден в университета – ходя на лекции, на уроци по пиано и камерна музика, свиря, виждам се със свои състуденти и приятели, споделяме идеи, опит, впечатления … :) Когато съм си вкъщи в България през ваканциите, прекарвам дните си предимно със семейството си и пред пианото, разбира се. 

Постигнахте голям успех в Залцбург при гигантска конкуренция. Как преодоляхте сценичната треска?

- Сценичната треска е нещо, което трудно се преодолява и колкото и опит човек да натрупа, нея винаги я има. След известно време треската започва да се превръща по-скоро във вълнение, но притеснение винаги има, което според мен е хубаво нещо, защото по този начин човек се концентрира много повече и се потапя изцяло в света на музиката.

Максим Венгеров казва, че в музиката всичко трябва да се прави със страст. Пърлман съветва да не се свири повече от 4-5 часа на ден. Приемате ли тези съвети?

- Напълно съм съгласна, че в музиката всичко трябва да се прави със страст, както и с много любов и себеотдаденост. Относно съвета на Пърлман, не бих казала, че това трябва да бъде нещо като правило, защото броя часове за свирене на ден е нещо много индивидуално, както зависи и от различните ситуации. Ако един музикант се подготвя за сериозен конкурс или концерт, тогава 4-5 часа на ден са напълно недостатъчни, защото трябва да се изработва голям репертоар, който изисква време и много упражнения. Понякога, когато имаме много ангажименти и нямаме достатъчно време за свирене, 2-3 часа могат да бъдат достатъчни, ако работата се разпредели както трябва. Успех и добри резултати се постигат, когато човек е постоянен и организиран в това, което прави и когато работи с мисъл, любов и отдаденост.

Каква е голямата Ви мечта?

- Голямата ми мечта е да стана добър музикант, да имам възможността да свиря на различни сцени по света, да се запознавам с хора, които да ме вдъхновяват и да ми помагат да се развивам и усъвършенствам като музикант и човек и да създам семейство, с което да споделям всички тези мигове от своя живот. 

С кого искате да свирите, какво и къде?

- Аз съм човек, който дълбоко уважава, обича и цени камерното изкуство и музицирането с други музиканти, свирейки или пеейки заедно и винаги съм много щастлива, когато имам възможност да свиря с добри, мотивирани и креативни музиканти и да споделяме творчески идеи и моменти с музиката. Много бих се радвала, ако с мои колеги сформираме трио или квартет и свирим произведения от невероятния камерен репертоар на различни сцени из целия свят.

Лесно ли е млад български музикант да пробие на световната сцена?

- Разбира се, че не е лесно. Конкуренцията е много голяма, вече все повече млади хора започват да се занимават с класическа музика, най-вече представители от азиатските страни. Но според мен това в никакъв случай не е лошо нещо, напротив. Колкото повече хора се занимават с класическа музика, независимо дали професионално или любителски, толкова повече се възпитава любовта и уважението към това велико изкуство, а и тази музика сближава страшно много хора, независимо от тяхната раса, пол, националност или вероизповедание и аз вярвам, че всеки, който има желанието да се докосне до класическата музика, трябва да му бъде даден шанса да развива и съхранява любовта си към това изкуство. Вече останалото е въпрос на много работа и най-вече на късмет.

Правите ли концерти в България?

- Разбира се, когато имам тази възможност или получа покана. За един изпълнител, особено млад музикант, подкрепата на хората и публиката в неговата държава е от голямо значение и е огромен стимул за по-нататъшното му развитие.

Как се случва това, намирате ли спонсори?

- Най-често получавам покани за участие в концерти. За съжаление, намирането на хора, които да спонсорират млади изпълнители в жанра на класическата музика е много трудно в България.

В публиката в България виждате ли млади хора и оптимист ли сте за класическото изкуство?

- Последните години съм забелязала, че все повече млади хора посещават класически концерти в България, което ме кара да мисля оптимистично в тази насока. Много големи български музиканти правят проекти и концерти, предназначени точно за младата публика, поднасяйки класическата музика по достъпен за младежите начин, което е наистина чудесно.

Кои са българските Ви учители?

- Първата ми учителка по пиано в музикалното училище беше Анна Тодорова. След това три години бях ученичка на доц. д-р Александър Василенко. През 2010 година имах щастието да се запозная с феноменалния български пианист проф. Людмил Ангелов, с когото работих в продължение на шест години и все още продължавам контакта си с него, защото за мен неговото мнение и съвети винаги ще бъдат от първостепенно значение за моето развитие като музикант и като личност.

Какво е качеството на музикалното образование в България, какво не достига и кое е добро?

- Смятам, че музикалното образование в България е на много добро ниво. Фактът, че много български музиканти, които са получили средното си, а някои и висшето си образование в България се реализират успешно из целия свят, е доказателство, че България винаги е раждала много добри и качествени музиканти.

Каква музика обичате да слушате?

- Обичам да слушам предимно класическа музика, но също така много харесвам филмова музика и джаз.

Как си почивате?

- Почивам си най-често пред компютъра или като се разхождам сред природата.

Четете ли книги?

- Да, много. Най-вече чета литература от 18-ти и 19-ти век.

Гледате ли филми?

- Обожавам филмовото изкуство и това е втората ми голяма страст след музиката! Голям киноман съм и при всяка възможност, в която имам свободно време, гледам филми.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.