Каталин Дориан Флореску (48) е роден в Румъния. Като малък, през 1984 г., емигрира с родителите си в Швейцария. Темата за емиграцията присъства постоянно в книгите му. През 2011 г. спечели наградата за най-добра книга в Швейцария. Завършил е психология.

Публикуваме със съкращения интервюто, което даде за „Die Welt”.

-------

Най-новият ви роман хвърля мост от 1899 г. до съвременността, от Ню Йорк до Румъния. Защо избрахте тези противоположности?

- Търсех място, противоположно на Ню Йорк. Намерих такова в Румъния – сякаш извън времето и пространството. И въпреки това за мен е точно толкова предизвикателно, колкото и Ню Йорк. И на двете места е джунгла. И на двете места човек е малък и неважен. 

Дядото в романа не знае откъде идва и се пробва в Америка с различни идентичности. 

- Беше интересно да измисля персонаж, който няма идентичност. На първото поколение, което е населило Америка, му е било много трудно. Евреите дошли от Галиция и Русия, бягайки от погромите там. Повечето не били виждали електричество, а попаднали сред светещият Ню Йорк – около 1900 г. той е най-голямото пристанище в света. Едисон тъкмо бил електрифицирал улиците и Бруклинския мост. 

Пришълците се нанасяли в Ийст сайд и се хващали да шият. Голямата им дилема била: Каква да е моята идентичност? Трябва ли още да съм евреин? Да работя ли по време на Шабат или не? 

Второто поколение искали да са американци. Те танцували, свирели на цигулка, разказвали вицове, за да се прехранват. Били много гъвкави. Променили си имената. Тази готовност за смяна на идентичността е била гигантска при емигрантите и има връзка и с моята семейна история. 

Вие сте роден през 1967 г. в Румъния, семейството ви емигрира през 1982 г. в Швейцария. 

- През 1982 г. с майка ми и баща ми поехме за Германия и спахме една нощ в Цюрих. Бяхме с една „Дачия”, в която бяхме побрали цялото ни имущество. Подът имаше двойно дъно и там родителите ми криеха спестяванията си, които бяха нищожни – румънските пари нямаха никаква стойност. 

В романа ми „Wunderzeit" описвам образа на баща ми. Стояхме в Цюрих и искахме да продължим за Германия. Баща ми видя един мъж – елегантно облечен с прекрасна кола и инстинктът му каза: Той е преуспял и може да ни помогне. Майка ми говореше немски, беше завършила немска гимназия в родния ми град Тимишоара. Баща ми я помоли да поговори с мъжа. Той ни даде съвет и ни прати при една дама, която ни подслони за три дни. Това промени биографиите ни. Иначе днес вероятно щях да съм берлински или мюнхенски писател. 

Знаехте ли нещо за Швейцария, преди да дойдете?

- Абсолютно нищо. Слушахме радио „Свободна Европа”, като всички на Изток. Това беше актът ни на съпротива. Слушахме го нощем, когато съседите спяха – винаги го имаше този страх от другите, понякога дори от най-добрия приятел. 

От радиото знаехме, че се излъчва от Мюнхен. Швейцария? Никога не бяхме я чували. По-скоро рядко. 

А сега чувствам, че нямам родина, но имам две места, където съм вкъщи. Румъния ми даде 15 г. детство сред магическа природа. Вкуса на храната, детските песни, гласовете на хората. Но после имам 34 г. навън, двойно повече, затова би било измама да кажа, че Румъния е родината ми. 

Какво за вас е родината?

- Родината е нещо, към което принадлежиш. Там си, грижиш се за нея, познаваш историята й, готов си да се трудиш за нея. Румъния не е това за мен. Аз съм швейцарски автор. Принадлежа на тази родина, но ми липсват първите 15 г. За мен в Швейцария няма магия, защото не съм расъл в нея.

Затова казвам, че имам 2 места, където съм вкъщи, и се чувствам добре. Не ми е необходимо националистическо клише. 

Романът ви е за трудната ситуация на европейските преселници в Америка. Какво научихте при проучванията си за съвременността? 

- Не само сирийците и иранците са възприемани като „културно чужди”. И европейските емигранти не са били възприемани от американците и са смятани за абсолютно чужди на културата им. 

В какво се е изразявало това неприемане?

- За ирландците е имало карикатури, в които ги изобразявали като полумаймуни с бутилка уиски в ръка. Италианците и евреите били смятани за агресивни и неподдаващи се на цивилизоване. Трябвали са десетилетия, за да се разбият тези предразсъдъци. 

Огромна маса хора се е преселила. Второто и третото поколение са станали американци. Ирландци и италианци са станали кметове на Ню Йорк. На 11 септември 2001 г. те бяха първите, които се притекоха на помощ и загинаха под Световния търговски център. Полицаите и пожарникарите бяха предимно с ирландски и италиански имена. Те са наследниците на онези, първите преселници и първи дадоха живота си, за да спасяват други. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.”
Мигел де Сервантес, испански писател, роден на 29 септември преди 475 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили