Баритонът Иван Пенчев е една от младите оперни надежди. Роден е през 1992 г. в Русе. Завършил е Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” със специалност класическо пеене в класа на Георги Делиганев. През 2012 г. е приет в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” в класа на проф. Илка Попова и доц. д-р Николай Моцов. От 2014 г. участва в детските спектакли на Софийската опера. Бил е в майсторските класове на Иван Консулов, Вера Николова, Оливие Дориа, Калуди Калудов. Бил е солист в концерти с оркестър „Симфониета”, Шуменската филохармония и Академичния симфоничен оркестър. Тази година Иван Пенчев взе награди от  Националния конкурс за млади инструменталисти и певци „Светослав Обретенов“ и от Академичния конкурс „Проф.Илия Йосифов”. 

Оперният певец даде интервю специално за читателите на skif.bg.

-------

Как едно момче в ХХІ век взема решение да се занимава с оперно пеене? Имате ли музиканти в рода си, свирехте ли на някакъв инструмент?

- Това е доста интересен въпрос. Стана съвсем случайно - моята баба пееше много стари градски песни, беше ме научила почти на всички и когато се събирахме в компании, ме караха винаги да изпея някоя. Наша семейна приятелка беше пианистка на оперните певци в НУИ „Проф. Веселин Стоянов” - Русе (моя роден и любим град) и като ме чу, предложи да отида да ме прослушат в музикалното училище. Да си призная, аз дотогава не бях чак такъв почитател на класическата музика, защото не бях запознат с нея, а и какво би разбирало едно 13-годишно дете от този труден жанр. Отидохме в музикалното и се оказа, че аз не само съм пеел любителски, но и съм имал талант и Глас за тази музика. Защото нека не забравяме - „Гласове много, но оперни малко!” 

И така, в осми клас кандидатствах и ме приеха в музикалното училище. Но най-интересното беше, че аз до седми клас учих в немска гимназия и изобщо не възнамерявах да се местя и пет дни преди първия първия учебен ден взех решението да кандидатствам в музикалното, без изобщо да съм запознат какви предмети се изучават там и каква ще е моята перспектива… 

Но ето и до днес продължавам да се занимавам с това и то ме прави истински щастлив! Човек не може да избяга от съдбата си. Така е трябвало да стане. Все пак, да си човек на изкуството не е професия, а призвание! 

Свирил съм на пиано, на друг инструмент не съм свирил. Музикални хора  в рода ми - да, но музиканти – не. Всички от моя род са музикални и пеят правилно и имат усет за хубавата музика, но изявени певци или музиканти няма. Както се казва – всяко нещо си има начало, може би от мен ще започне нишката. 

Много хора, когато отида да пея някъде, задават въпроса: „Родителите Ви певци ли са?”, и когато им отговоря, че не са, ме гледат с друго око, което е много неправилно. Нали всяко нещо си има начало! А и моята приятелка Глория Кънева е прекрасен медзосопран (която на 17-ти този месец ще дебютира на сцената на Софийската опера в ролята на Олга от операта "Евгений Онегин" от Чайковски). Пожелавам й голям успех, защото смятам, че е един мецосопранов глас, който нямаме щастието да срещаме често в наши дни. Но и тя няма музиканти в рода си, от което следва, че ние ще дадем началото на музикантския род (ха- ха)!

Операта (и изобщо класическата музика) изглежда на светлинни години разстояние от днешните млади хора. Какво беше различното при Вас?

- Не мисля, че операта е на светлинни години от днешните млади хора. Може би в България - да, защото тук се цени пошлото, чалгата и лекия жанр. Нормално, той е по-лек за възприемане, там не трябва да се мисли. Оперното изкуство и класическата музика като цяло не са за всеки, те са за друга прослойка хора, които имат друга психика и светоглед, класическата музика е била музика за аристократи. Например в Германия, Италия много млади хора ходят на опера. За съжаление, в България младите хора (не всички) предпочитат дискотеките, защото там не се изисква да се мисли, докато когато отидеш на опера, ти си прочел либретото, запознал си се с това, което ще слушаш, кои са изпълнителите, коя е епохата на произведението. Друга е нагласата.Това е най-висшата музика и е изкуство за ценители.

Какво е определящото, за да се усвои техниката на оперното пеене – талант, упражнения…? Вие как успяхте?

- О-о-о, техниката на оперното пеене се усвоява цял живот. Аз не мога да кажа, че съм я усвоил напълно, защото е много, много трудна. Това пеене е най-трудното от всички жанрове. Изисква се много труд, лишения и последователност. Естествено, много важно е първо да имаш талант, но не се ли отдадеш напълно на това, което правиш, и не го ли заобичаш истински - няма как да се случат нещата. И много е важно да попаднеш на правилните преподаватели, защото ако в началото попаднеш на хора, които не разбират, могат, както си го казваме ние, да ти развалят гласа. 

Аз имах късмета да попадна на прекрасни преподаватели още от музикалното училище в Русе - при големия Маестро Георги Делиганев, а след това в музикалната академия в София при прекрасната проф. Илка Попова и доц. Николай Моцов! Те ми дадоха твърда основа и продължаваме да надграждаме с тях. За което искам да им благодаря, много ги обичам.

Има ли перспектива в България за младите оперни певци? През януари Министерството на културата искаше да затвори два музикални театъра – има ли достатъчно сцени в страната?

- Дали има перспектива в България - това ми е доста болна тема ... Мисля, че заплатите в България за оперните артисти (и не само) не отговарят на този огромен труд и натоварена психика, на която са подложени хората на изкуството. Само това мога да кажа... В България има достатъчно сцени, но пари за изкуството няма. А ако за изкуство пари няма, то за какво друго...

В кои образи сте влизали вече и кой е любимият Ви? За коя роля мечтаете? Кой от оперните певци е пример за Вас? 

- В много образи съм влизал, тъй като за да изпееш една ария, трябва да прочетеш първо „Кой си?” - от коя епоха е героят ти и какъв е характерът му. Това е от нещата, които съм научил по актьорско майсторство в музикалната академия при акад. Пламен Карталов, за което му благодаря. Ако не се превъплътиш в образа, а само вокализираш ноти, става скучно и равно. 

Мечтая за много роли. Въпросът е човек да подбира това, което е подходящо за неговия глас, да не бъде алчен и да пее всичко, което му предлагат. Аз съм баритон и моят любим оперен певец е баритонът  Дмитрий Хворостовский - невероятен!

Коя е любимата Ви опера?

- Любимата ми опера е „Травиата” от любимият ми композитор-Джузепе Верди, но аз обичам много и оперетата като жанр и харесвам „Графиня Марица”.

Гласът е много фин и капризен инструмент, как се грижите за него? Как Ви се отразява една безсънна нощ или студена бира? Каква е цената на добрия глас?

- Да, гласът е много фин и трябва да се пази много. Аз газирано и студено не пия, солено не ям, не пуша, винаги се пазя да не настина, даже малко в повече (ха-ха), а сънят е много важен, защото ако не сме се наспали, нямаме сила да пеем. Общо взето, за тази професия трябват много лишения и много отдаденост. Затова не е важно само да имаш глас, а и психика. Усетиш ли, че не си за това, по-добре навреме да се отказваш, защото изобщо не е лесно!

В публиката виждате ли млади хора и оптимист ли сте за класическото изкуство?

- Виждам млади хора и съм оптимист, защото който е ценител на красивото, рано или късно се докосва до класическата музика и я заобичва до края на живота си.

Какво е качеството на музикалното образование в България, какво не достига и кое е добро?

- Музикалното образование в България е на добро ниво. България има много добра школа, особено за оперни кадри от едно време - Борис Христов, Гена Димитрова, Ана Томова, Гяуров, Гюзелев, Райна Кабаиванска и много други. Все велики имена има нашата малка България из големите оперни театри по целия свят. България е с желязна и утвърдена школа в класическото изкуство .

Мечтаете ли за сцени в чужбина? 

- Мечтая, разбира се. Не мечтая за точно определени. Аз съм на принципа, че човек трябва да се труди и да дава всичко от себе си, а времето ще покаже къде му е мястото и колко може. Много обичам една стара приказка – „Пилците се броят наесен”. Все пак аз съм още едва в пролетта на своята кариера. Само да сме здрави, да имаме късмет и Господ да е с нас!

Разкажете ни с какво се занимавате сега, какви участия имате, какво Ви предстои.

- В момента уча магистратура в Музикалната академия. Тази година станах лауреат на два конкурса – „Национален конкурс Светослав Обретенов” – Провадия, и „Илия Йосифов” - София, както и пях като солист на концерт в зала „България” и на много други концерти и съм много щастлив от своите постижения. Имам много нови покани и предложения за есента.

Каква музика слушате? Какво четете? Какви филми гледате?

- Слушам, естествено, класическа музика, обичам много българската естрадна музика, както и не на последно място -българския фолклор. Не бива да забравяме своите корени, а българската народна музика е вълшебна, в нея са нашите корени и традиции. Обичам много поезия, и то нашата поезия. Не съм голям почитател на филмите, за мен няма по-хубаво нещо от оперния театър и играта на живо.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“

Т. С. Елиът, англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември преди 133 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.