"Това лято е много интензивно на новини в България. Разместват се някакви пластове от една година тук, но не мога да преценя дали тези размествания ще доведат до изтръгване от две зависимости – тази мафия, която държи държавата и тази свързаност, нездравословна, с Русия."

Това мнение изрази в интервю за Ирина Недева от БНР писателката Ружа Лазарова, автор на книгите "Кръстосани сърца" и "Мавзолей".

Лазарова гледа на случващото се тук с надежда, примесена с отчаяние.

"Да видим дали тези размествания ще доведат до нещо по-добро. От друга страна всичко, което се случва около Паметника на съветската армия, абсолютно ме депресира. Това е абсолютно забаламосване на хората. През това време стават важни неща. Всички само с този паметник се занимават. Защо всичко става толкова сложно? Явно политиците нямат кураж, сложна е обстановката."

Обръщайки внимание върху "еволюцията",  по думите й, на президента Румен Радев през последната година, писателката заяви:

"Той се оказва проводник на Кремъл и на неговите идеи, политика. Виждам, че в момента сме разкъсани. Силите, демократичните, се разцепват, защото хем трябва да се борим срещу мафията, хем срещу руското влияние. Тези два фронта трябва да се държат и е много сложно."

За завръщането на депутатите в сградата на бившия Партиен дом в София за новата парламентарна сесия Лазарова коментира:

"Аз съм потресена. Мислех си в Париж къде се намира народното събрание. Парламентът винаги е в символни сгради, носител на история. И сега къде отиваме? В историята на комунизма. В едно архитектурно ужасяващо сътворение."

 "Участието на "Вагнер" в Африка, в превратите, не се изследва достатъчно. Започна да се говори за "Вагнер" в Африка по време на преврата в Мали преди 3 години, когато се развяха руски знамена. Не съм чела на френски сериозна статия за ролята на "Вагнер" във всички тези промени, които пряко засягат Франция", посочи още Ружа Лазарова.

 Франция е сред западните страни, които "най-много страдат от руската подмолна пропаганда", смята тя. По думите й "най-страшни са изявите на крайната левица" на Жан-Люк Меланшон, която защитава проруски позиции и наесен ще постави въпроса за помощта за Украйна.

 

Източник: БНР

  • ЮБИЛЕЙ

    „Магията на реализма“: Марин Георгиев на 80 години

     Той е единственият български писател, носител на четири отличия на Унгария: „Про Култура Хунгарика“;  ордена на президента на Унгария (2016 г.); Международната литературна награда „Паметна сабя „Балинт Балаши“ за заслуги към унгарската литература; през 2019 г. става първият чуждестранен носител на наградата за поезия на фондация „Йожеф Уташи“.

„Тайната на щастието е не да правиш това, което харесваш, а да харесваш това, което правиш.”

Джеймс Матю Бари, шотландски писател и драматург, роден на 9 май преди 166 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...

Казармата в НРБ като семиотика на насилието (ревю)

 

Романът „Трудовак“ ни потапя в меандрите на живот, различен от „цивилизацията“. Всичко това донякъде ни е познато от класики като „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър и „Приключенията на добрия войник Швейк“ на Хашек). Но има и „български специфики“.