ВЯЧЕСЛАВ ЮРИН, DW

Войната в Украйна продължава вече повече от осем месеца. Колко дълго още са готови да търпят руснаците?

- Очевидно дълго, защото ситуацията е запушена. При това е запушена най-вече в ментално отношение - когато се казва, че руснаците подкрепят войната, не бива да се разбира, че милиони руснаци подкрепят убийствата на деца и т.н. Те живеят в паралелна реалност - в условията на продължителна, ловка и мощна пропаганда.

Поддръжниците на Владимир Путин имат съвсем различна представа за реалността. В нея Русия се противопоставя ту на "украинския нацизъм", ту на нашествието на "трансджендърите". Накратко - на лошите неща от Запад. Ние воюваме със Запада, отстояваме нашите ценности, а вражеският пръстен около нас се затяга - хората са заклещени в тези схеми на мислене. Политическата поддържка в една свободна страна е различна от това, което наблюдаваме в Русия: там става дума за Стокхолмски синдром, а нещата са по-близо до истерията в Северна Корея или до радостната истерия при появата на "фюрера".

Поради това просветление откъм главата не се очертава. А както се оказва, не се очаква прочистване и откъм стомаха. Не мога да кажа в кой момент количеството драматични промени в живота ще се отрази на съзнанието на руснаците, но щом няма да настъпи през главата или през стомаха, ще трябва да се случи чрез разрушаване на пейзажа.

Наложената мобилизация се натъкна на сериозен отпор. Дали това няма да промени настроенията в Русия?

- Ако имаше свободни медии и политическа конкуренция - да, но тъй като няма, раздразнението се задълбочава все повече и потапя страната в Стокхолмски синдром. Милиони хора са принудени да се убеждават сами, че всичко е наред, че жертвите си струват, че трябва да се търпи.

Русия е затворена във вражески пръстен - слушам това от дете и за съжаление то се завърна по изключително настойчив и много ефективен начин. Трябва да кажа, че пропагандата на Путин е по-ефективна от съветската - днешните времена не бива да се сравняват с късния застой и неговата разпадаща се идеология, а по-скоро с 40-те години на миналия век в Германия, тъй като войната вече е в ход.

И все пак: защо хората в Русия се оказаха толкова податливи на тази пропаганда, защо се превърнаха в заложници на режима?

- Това, което се случи на 24 февруари, е историческа трагедия, но е трагедия преди всичко за Русия. Защото Украйна като държава ще оцелее и ще бъде европейска. А Русия не я чака нищо добро - ще трябва да се възстановява, да изплаща репарации, ще бъде отхвърлена от света. Ще плати с пари, с животи и с кръв за престъпния си инфантилизъм през годините на Путин. Руснаците още не са го осъзнали, но със сигурност ще започнат да го осъзнават.

Не мога да назова дата, но ние сме в пероид на разпад на руската империя - този драматичен и трагичен разпад вече е факт. Ако продължи половин или една година, ще доведе до едно количество загинали. Ако продължи десетилетия, количеството ще е вече съвсем друго. Въпросът е колко продължителен и колко кървав ще бъде този процес.

Всички знаем кой започна войната, но защо по горните етажи на властта не се намери нито един човек, който да се изправи и да каже, че това е престъпление?

- Ако използваме историческите аналози - защо всички чакат някого като Горбачов, който да промени нещата отвътре? В днешна Русия такъв човек няма, тук става дума за бандити. Путин се е заобиколил с хора, които са му предани. Става дума за тумор, който изяжда останалите живи клетки. Той ще умре, разбира се, но за съжаление заедно с организма.

Крахът на Русия, унищожението в политически смисъл на днешна Путинова Русия, тежкото и видимо за населението поражение на Путин е единственият шанс за оцеляване на Русия и на руската цивилизация. Днес въпросът не е дали ще оцелее империята, а дали ще отнесе със себе си в гроба и цялата цивилизация. Единственият шанс на цивилизацията да оцелее е скорошното и очевидно поражение на Путин.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

 „Рано разбрах, че когато съм трезвен, животът ме плаши.“

Юджийн О’Нийл, американски драматург и писател, роден на 16 октомври преди 138 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Преображенията на културата (ревю)

 

„Цивилизация на зрелището“, Марио Варгас Льоса, превод Людмила Петракиева, издателство „Колибри“, 2026 г.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина